Конвенционалното ин витро оплождане – IVF представлява инкубиране на зрели яйцеклетки и сперматозоиди в едно и също лабораторно петри с цел постигане на оплождане.Тъй като успеваемостта на ин витро процедурата е зависима от броя на извлечените зрели яйцеклетки, повечето пациентки преминават през така наречената Контролирана Овариална ХиперСтимулация (КОХС) (1), която прави възможно узряването на значително по-голям брой яйцеклетки отколкото при нормалния процес на овулация.

По време на целия период на KОХС, лекуващият акушер-гинеколог проследява растежа на фоликулите на пациентката, определя кога тя трябва да се инжектира с

Прегнил (медикамент, предизвикващ овулация) и кога ще се състои яйчниковата фоликулна пункция (2) (между 34 часа и 36 часа след инжектиране на Прегнил).

В деня на пункцията, трябва да се вземе семенна проба (3) от партньора на пациентката, за да бъде използвана за оплождане на извлечените яйцеклетки. Замразена семенна проба също може да бъде използвана ако поради някаква причина партньорът на пациентката не може да даде семенна проба в съответния ден.

След като яйцеклетките бъдат изолирани и семенната проба бъде обработена, те се инкубират в едно и също петри за около 18 часа (ин витро оплождане (4)), след което се проверява под микроскоп дали е настъпило оплождане. Оплодените яйцеклетки (ембриони) се отглеждат в контролирани лабораторни условия докато станат готови за прехвърляне в матката на пациентката (ембриотрансфер – (5)).

Ембриолозите в ин витро лабораторията наблюдават ембрионите и ежедневно оценяват тяхното развитие по стандартизирана световна система. Целта е да бъдат избрани за трансфер ембрионите с най-добро качество и най-голям имплантационен потенциал. При наличие на по-голям брой ембриони с добро качество, част от тях могат да бъдат замразени и трансферирани при последващ ин витро цикъл.