ЛУФ синдромът (luteinised unruptured follicle syndrome), или синдром на лутеинизиран неспукан фоликул, е сравнително рядко срещано състояние, което може значително да повлияе на женската плодовитост. Въпреки по-малко известния си статус, той играе решаваща роля в някои случаи на необяснимо безплодие, което прави разбирането му жизненоважно за тези, които желаят да заченат.
Около средата на менструалния цикъл настъпва овулацията – процесът на освобождаването на зрялата яйцеклетка от нейния фоликул. Този зрял фоликул, известен като Граафов фоликул, се разкъсва, за да освободи яйцеклетката, която след това може да бъде оплодена. При ЛУФ синдрома фоликулът претърпява лутеинизация, което означава, че започва да произвежда прогестерон, сякаш е настъпила овулация. Фоликулът обаче не се разкъсва и яйцеклетката остава вътре. По този начин овулацията е неефективна въпреки хормоналните признаци, които показват, че е настъпила.
ПРИЧИНИ И РИСКОВИ ФАКТОРИ
Точните причини за ЛУФ синдрома не са напълно изяснени. Въпреки това се смята, че няколко фактора допринасят за появата му:
- Някои лекарства, особено тези, използвани при лечение на безплодие, могат да увеличат риска от LUF синдром.
- Състояния като ендометриоза и синдром на поликистозни яйчници (PCOS) са свързани с по-висок риск от развитие на LUF.
- Психологическият стрес може да повлияе на хормоналния баланс и да допринесе за синдрома.
СИМПТОМИ И ДИАГНОЗА
ЛУФ синдромът често остава недиагностициран, тъй като не представя специфични симптоми, различими от други проблеми с плодовитостта. Жените с ЛУФ обикновено имат редовен менструален цикъл и показват признаци на овулация при хормонални тестове (вкл. домашни тестове). Ключовата разлика обаче е в отсъствието на яйцеклетка във фалопиевата тръба по време на предполагаемата овулация.
Диагнозата на ЛУФ синдрома може да бъде предизвикателство. Обикновено включва комбинация от ултразвуково наблюдение на яйчниците и кръвни изследвания за проверка на хормоналните нива. Повод за съмнение е задържането на високи нива на ФСХ след овулация. Ултразвукът се използва за проследяване на развитието на фоликула и за установяване дали фоликулът се е спукал. Понякога лапароскопията, минимално инвазивна хирургична процедура, се използва за по-категорична диагноза, особено в случаите, когато други диагностични методи не дават ясни отговори.
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на LUF синдрома може да бъде сложно и варира в зависимост от индивидуалните обстоятелства. Един често срещан подход включва използването на лекарства, които стимулират овулацията, като кломифен цитрат или гонадотропини. Тези лекарства имат за цел да стимулират освобождаването на яйцеклетката от фоликула. В някои случаи се прилага инжекция (trigger shot) с човешки хорионгонадотропин (hCG), за да се ускори окончателното узряване и разкъсване на фоликула.
За жени, които не се повлияват от лекарства, може да се препоръчат асистирани репродуктивни технологии (ART), като ин витро оплождане (IVF). IVF заобикаля необходимостта от разкъсване на фоликул чрез извличане на яйцеклетката директно от яйчника.
Синдромът на LUF, въпреки че не е широко известен, е важен фактор в някои случаи на безплодие. Ранната диагностика и подходящата намеса могат да подобрят шансовете за зачеване, предлагайки надежда на много жени, борещи се с безплодие. С нарастването на осведомеността нараства и потенциалът за по-добри резултати за тези, които се борят с това състояние.