ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ И БЕБЕ
Доскоро се смяташе, че съжителството на бебе и животно вкъщи е недопустимо. Раздялата с домашния любимец е изключително тежко решение, което, за Ваша радост, едва ли ще Ви се наложи да вземете.
Всеобщото мнение е, че кучетата, котките (и всички останали домашни любимци) са потенциален източник на зарази, агресия и алергии, и че нямат място при бебето.
ПО-МАЛКО АЛЕРГИИ
Напоследък набра популярност едно коренно различно твърдение – че домашните животни и най-вече кучетата могат да намалят риска детето да развие алергии. Имунната система на децата, в чиито дом се отглежда животно, е по-добре развита и те боледуват по-рядко. Предполага се, че този феномен се дължи на факта, че покрай домашния любимец детето от най-крехка възраст се среща с много по-широк спектър от потенциални алергени.
ИМА ЛИ РИСК ОТ ЗАРАЗИ?
Ако домашния любимец се обезпаразитява и ваксинира редовно, няма повод за тревога. Необходимо е да почиствате дома малко по-често и да ограничите достъпа на четириногия приятел до детската стая.
Отглеждате ли котка – изследвайте я за токсоплазмоза. Ако резултатът е положителен – изследвайте и себе си.
ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ
Животните не нападат без провокация. Агресията към най-малките обикновено е породена от ревност (цялото внимание е насочено към бебето) или грубо отношение. Правилното възпитание може да предотврати инцидентите. От една страна, домашният любимец трябва да се чувства комфортно около тичащи и пищящи деца. От друга страна, на детето трябва да се обясни, че животните не са ходещи играчки и че те също се нуждаят от лично пространство.
Когато са взети необходимите мерки, домашният любимец може да носи само ползи на детето. Така от малко то се учи на отговорност, обич и уважение към животните. Децата често говорят на домашните си любимци, което пък ги прави много по-добри в общуването с хората.