ЧЕТЕНЕТО НА МЕДИЦИНА В ИНТЕРНЕТ

На всеки от нас се е случвало да напише симптомите си в Интернет в търсене на бързи отговори. Интернет казва, че сме тежко болни, а според личния лекар е просто настинка. Кой е прав? Четенето на медицински материали днес е по-достъпно от всякога. А дали е опасно или по-скоро полезно – зависи от нагласата на четящия.

Любознателните пациенти са повод за радост. Изключително приятно е да се работи с  човек, който се интересува от здравето си и желае да научи нещо повече.  Така пациентът не се чувства сякаш му се говори на чужд език и може да участва активно в лечебния процес.  Ние имаме няколко съвета, които ще направят четенето Ви по-ползотворно:

1.ВСЕКИ МОЖЕ ДА НАПИШЕ СТАТИЯ

Интернет пространството е достъпно за всички. Няма как да знаете кой се крие зад псевдонима, какви са знанията и намеренията му. Бъдете изключително критични в четенето си и не приемайте нищо за 100% истина. Това се отнася най-вече за любителските групи, форуми и блогове.

Повечето болници имат сайтове с достоверна и достъпно поднесена информация. Съветваме Ви да се придържате към тях. Нашите статии се пишат от хора, занимаващи се с медицина и задължително се проверяват от лекари. Ако все пак забележите неточности, Ви молим да ни кажете.

2.ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА

Има хора, които превеждат научни статии, водени от най-добри намерения. Проблемът е, че медицинските текстове са предизвикателство дори и за опитен преводач. Много е лесно да се направи грешка и преведеното да придобие съвсем различен смисъл. Тук знанията по чужди езици ще са Ви от полза, защото е за предпочитане да четете материалите в оригинал.

3.ИНТЕРНЕТ НЕ ЗАМЕСТВА ЛЕКАРЯ

Четенето на медицина в Интернет не трябва да е предпоставка за самолечение. Много често то вреди повече, отколкото помага. Ако беше толкова просто, лекарите нямаше да учат буквално цял живот. Всеки пациент има индивидуални нужди и изборът на най-подходящата терапия е изкуство, което се овладява с години опит.

Ако се интересувате от репродуктивна медицина, не се притеснявайте да ни задавате въпроси. Освен това сме отворени към нови идеи за статии, които ще са Ви от полза. Можете да споделите предложенията си, като ни изпратите съобщение във Facebook.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЕСТЪТ ЗА ДНК ФРАГМЕНТАЦИЯ И ЗА КОИ ПАЦИЕНТИ Е ПОДХОДЯЩ?

В предишната ни статия „Въздържание при мъжа и забременяване“ говорихме за това, че дългото въздържание при мъжа е свързано с повишаване на процента на сперматозоидите с фрагментирана ДНК. Но какво всъщност означава ДНК фрагментация? Кои мъже е добре да направят изследване за ДНК фрагментация на своите сперматозоиди?

Стандартният семенен анализ дава информация за трите основни параметъра, измерващи фертилността на един мъж – концентрация, подвижност и морфология на сперматозоидите. Спермограмата обаче не дава информация за процента на сперматозоидите с фрагментирана ДНК в семенната течност на мъжа. Цялостта на генетичния материал (ДНК) на сперматозоидите може да бъде нарушена в следствие на действието на химикали, тютюнопушене, висока температура, свободни радикали, отделяни при нормалния метаболизъм, и др. Високият процент на ДНК фрагментация (≥ 30% от сперматозоидите) се асоциира с по-лошо качество на ембрионите и спонтанни аборти.

Показания за изследване

Тестът за ДНК фрагментация се препоръчва за пациенти с нормални параметри на спермограмата, които заедно със своята партньорка са засегнати от неизяснен инфертилитет или са претърпели множество неуспешни асистирани репродуктивни процедури.

Тестът може да бъде направен и на пациенти с отклонения в основните параметри, изследвани в спермограмата, ако имат достатъчен брой сперматозоиди. Въпреки че при пациентите с мъжки фактор се счита, че причината за инфертилитета е известна, тест за ДНК фрагментация може да се назначи по преценка на лекуващия лекар. Това обикновено се случва при повече от 3 неуспешни ин витро процедури или при няколко спонтанни аборта. Тестът се назначава и при наличие на професионален риск като излагане на химикали, висока температура и примери.

В такива случаи откриване на повишен процент на сперматозоиди с фрагментирана ДНК означава, че е необходима промяна в начина на живот. Това включва не само избягване на професионалния риск, но и водене на по-здравословен начин на живот, с консумация на повече храни богати на антиоксиданти.

Ако смятате, че тестът за ДНК фрагментация е подходящ във вашия случай, говорете за това със своя лекуващ акушер-гинеколог/уролог, специалист по лечение на безплодие.

Тези от Вас, които вече са преминали през ин витро процедура знаят, че в деня на ин витро процедурата мъжът трябва да има между 2 и 5 денонощия сексуално въздържание. Същото важи и когато на мъжа се прави спермограма. Какво всъщност се случва в тялото на мъжа през тези от 2 до 5 денонощия? Има ли връзка въздържанието на мъжа с шанса за постигане на бременност?

За разлика от овулацията при жените, която обикновено настъпва веднъж на 28 дни, сперматогенезата при мъжете е постоянен процес. Тоест в семенните каналчета на тестисите постоянно се образуват сперматозоиди.  Те се съхраняват в двата надсеменника (епидидима) и по време на еякулацията се смесват със секретите от другите мъжки полови жлези, най-вече простатата и семенното мехурче. Логично е да се предположи, че колкото по-дълъг е периодът на сексуално въздържание при мъжа, толкова повече сперматозоиди се натрупват в надсеменниците. Но референтните стойности на Световната Здравна Организация (СЗО) за концентрация, подвижност и морфология на сперматозоидите са  съобразени именно с горепосоченото въздържание от 2 до 5 денонощия. Причината за това е, че това въздържание е във физиологичните граници. Извън тези граници, натрупаните в надсеменниците сперматозоиди могат да прелеят и се изхвърлят с урината.

Има данни, че въздържание по-дълго от посоченото води до влошаване на качеството на сперматозоидите, въпреки че обемът на отделения материал и броят на сперматозоидите обикновено са по-големи. Влошаването на качеството е свързано с повишаване на ДНК фрагментацията. Смята се, че когато сперматозоидите престояват по-дълго време в епидидима, те са изложени на свободни радикали, което води до повишаване на процента на сперматозоидите с фрагментирана ДНК. Като най-малката клетка в човешкото тяло, с много малко количество цитоплазма, сперматозоидът има ограничени механизми за защита от свободни радикали. Поради това не е препоръчително сперматозоидите да престояват дълго време в епидидима или след отделяне.

Според проучване публикувано през 2017 в престижното Американско научно списание „Фертилити енд Стерилити“, при ин витро процедури, в които мъжът има под 5 дни въздържание, средно се постига по-висок процент клинични бременности и раждания.

КАКВО ВКЛЮЧВАТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА ПРЕДИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРА и ЗАЩО?

Преди всяка ин витро процедура със собствени (недонорски) яйцеклетки и сперматозоиди има задължителни изследвания, които трябва да се направят и на двамата партньори. Ако искате да разберете за какво ви тестираме преди ин витро и какво се случва ако сте положителен/а, тази статия е за вас.

Първият вид изследвания, които се правят, са кръвните изследвани за HIV, хепатит В, хепатит С и сифилис. Това са най- често срещаните сериозни трансмисивни заболявания (предаващи се от човек на човек), поради което директивите за клетки и тъкани на Европейския Съюз, както и Българското законодателство изискват всички ин витро пациенти да се тестират именно за тях. Когато резултата на някое от горепосочените изследвания е положителен, това не винаги налага прекратяване на процедурата. Според Българския закон процедурата може да продължи, ако „лечебното заведение разполага с оборудване и валидирана процедура за обработка и отделно съхранение“ на заразения биологичен материал.

При жена, отрицателна за хепатит В, с положителен партньор, неговите сперматозоиди могат да бъдат използвани за оплождане само „когато жената реципиент е ваксинирана“.  При жена, отрицателна за хепатит С, с положителен партньор, неговите сперматозоиди могат да бъдат използвани за оплождане само „когато жената реципиент е дала писмено информирано съгласие за това“. При партньор положителен за сифилис, негови сперматозоиди могат да бъдат използвани „само след  излекуването“ му.

При жена, положителна за хепатит В или хепатит С, не се налага спиране на ин витро процедурата, отново при условие, че „лечебното заведение разполага с оборудване и валидирана процедура за обработка и отделно съхранение“. Ако обаче жената е положителна за HIV или сифилис, българското законодателство налага да се спре процедурата и да се унищожат взетите яйцеклетки или оплодени яйцеклетки (зиготи), ако има такива.

Кръвните изследвания за HIV, хепатит В, хепатит С и сифилис трябва да се направят НЕ по-рано от 3 месеца преди деня на процедурата (яйчниковата фоликулна пункция). Ако са по-стари от три месеца, те вече не важат.

Освен кръвните изследвания и на жената и на мъжът се прави микробиологично изследване – на вагинален секрет и еякулат (семенна течност съответно). Изследването показва дали тези секрети съдържат микроорганизми (напр. бактерии, гъбички) и какви видове. Наличието на определени видове налага преминаването на антибиотично/антимикотично лечение преди процедурата. Микробиологичните изследвания и на двамата партньори трябва да се направят НЕ ПО-РАНО от 30 дни преди пункцията.

При наличие на рискови фактори (напр. пътуване в държави с повишена заболеваемост от малария, цитомегаловирус и др.) се назначават допълнителни кръвни изследвания. При мъжете е задължително да се направи и изследване за хламидия от първа сутрешна урина.

Важно е да знаете, че тези изследвания не се правят с цел да се открие причината за инфертилитета. Те се изискват от закона за да се намали до абсолютен минимум риска за здравето и живота както на вас, пациентите, така и на персонала на клиниката по време на самата ин витро процедура.

Таласемиите са група наследствени болести на кръвта, характеризиращи се наличие на абнормални форми на хемоглобин и намален живот на червените кръвни клетки (еритроцити). Различните форми на таласемия варират по тежест, а с това и характерните за тях симптоми. Името на тези болести идва от гръцката дума за море „thalassa“, защото са най-разпространени по Средиземноморието.

Хемоглобинът е веществото, отговорно за транспорта на кислород и въглероден диоксид от еритроцитите. Той представлява белтък, изграден от 4 вериги – 2 алфа и 2 бета. При таласемиите образуването на тези вериги е засегнато в различна степен.

КАКВИ ФОРМИ НА ТАЛАСЕМИЯ СЪЩЕСТВУВАТ?

При таласемиите е налице мутация в гените, отговорни за производството на веригите на хемоглобина. Може да има както само една мутация, така и едновременно няколко и те се предават от родителите на децата. В зависимост от това гените за кои вериги на хемоглобина са мутирали, таласемиите биват алфа и бета. Всяка от тях има няколко варианта, които са с различни по тежест симптоми.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ?

Обикновено те включват лесна уморяемост, слабост, тъмно оцветена урина. Лицата на болните често са бледи или жълтеникави заради засиленото разрушаване на еритроцитите, а коремът им може да е подут. Някои форми на таласемия се проявяват веднага след раждането, други – около 2рата година или по-късно. При някои хора симптомите отсъстват и те са само носители на мутацията.

ИМА ЛИ ЛЕЧЕНИЕ?

Таласемиите са наследствени болести и при тях няма как да се постигне пълно излекуване. Вашето състояние или това на детето Ви може да се поддържа чрез хранителни добавки богати на желязо или кръвопреливане в по-тежките случаи. Изключително важно е да следите нивото на желязото в кръвта, защото неговото предозиране може да навреди.

ТАЛАСЕМИЯ И БРЕМЕННОСТ

Когато една жена с таласемия забременее, симптомите на заболяването може да се влошат. Затова е необходимо задължително да информирате вашия акушер-гинеколог за състоянието си. Също така е препоръчително да се консултирате с хематолог, който да следи кръвните Ви показатели.

Една от най-големите тревоги на бъдещите родители е дали детето им има наследствено заболяване. Най-тежката форма на таласемия (Таласемия Майор, Болест на Кулей) може да се диагностицира чрез пренатална генетична диагностика и амниоцентеза.ПРЕНАТАЛНИ ТЕСТОВЕ – ВИДОВЕ И НУЖДАТА ОТ ТЯХ

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ОТ СПЕРМОГРАМА „Oligozoospermia“  и НЕГОВИТЕ ПРОИЗВОДНИ?

Скъпи приятели,

Ние сме сигурни, че повечето от вас знаят какво е спермограма, а мнозина вероятно дори са си правили такава. А когато взехте резултата от спермограмата, успяхте ли да разберете какво означава той? Ако отговорът е „НЕ“, значи тази статия е за Вас.

КАКВО ОЗНАЧАВА „Oligozoospermia“  ?

Терминът „Oligozoospermia“ е съставен от представката „Oligo-„ (от гр. малко, малък брой), свързващата дума „zoo“ (съществуващи) и „spermia“ (семе, семенна течност). „Oligo-„ се отнася до броя на сперматозоидите в отделения материал (еякулат).  Свързващата дума „zoo“ в случая означава, че става въпрос за самите сперматозоиди, а не за семенната течност, в която се намират. „Spermia“ е единствената част, която винаги присъства в заключението на една спермограма.

Тоест целият термин „Oligozoospermia“ означава, че отделеният материал е с намален брой сперматозоиди в целия еякулат или намалена концентрация (бр. сперматозоиди/мл семенна течност). Намаленият брой/концентрация на сперматозоидите се определя при сравнение с посочените в спермограмата референтни стойности. Спермограмите от клиника Ню Лайф посочват референтни стойности за концентрация, подвижност и морфология, които са в съответствие със стандарта на Световната Здравна Организация от 1999. Причината за това е, че обявените от Центъра за Асистирана Репродукция (държавната структура, която финансира ин витро процедурите в България) медицински индикации за финансиране по мъжки фактор също са в съответствие с този стандарт.

КАКВО ОЗНАЧАВАТ  производните на  „Oligozoospermia“ – „OligoASTHENOzoospermia“ и „OligoTERATOzoospermia“?

Намаленият брой/концентрация на сперматозоидите е само едно от възможните отклонения. Освен това може да се наблюдават и отклонения в подвижността. Тези отклонения се отбелязват като се добави представката „astheno-“ (от лат. слабост, немощ ) към заключението на спермограмата.

По същия начин отклоненията от референтните граници за третия основен параметър – морфология се отбелязват чрез добавяне на представката „terato-“. На старогръцки  „terato-“ означава „чудовище“. Морфологията най-общо казано е формата на сперматозоида, поради което голям брой сперматозоиди с „ненормални/чудовищни“ се обозначават със заключение „Teratozoospermia“.

Много е важно да не приемате заключението от спермограмата си като диагноза. Спермалните показатели варират понякога значително между различни проби на един и същи пациент. Те се влияят от множество фактори, включително и броя на дните въздържание, и подлежат на подобряване чрез прием на хранителни добавки или друг вид лечение.

От 1ви до 4ти Юли 2018 в Барселона се проведе 33^тата ежегодна конференция на Европейското Общество по Човешка Репродукция и Ембриология (ESHRE). С гордост искаме да ви съобщим, че ин витро център Ню Лайф имаше представител на най-елитния Европейски форум в областта на Асистираната Репродукция. На конференцията се обсъждаха най-актуалните теми в областта като нови методи за подобряване на имплантацията, иновации при подбора на ембриони за ембриотрансфер и др.

ESHRE е основано по инициатива на пионера на ин витро оплождането – Английският биолог Професор Сър Робърт Едуардс. Основната цел на Европейското Общество по Човешка Репродукция и Ембриология е да насърчава научните изследвания в областта на Асистираната Репродукция, както и разпространението на резултатите от тях пред учени, клиницисти и пациентски организации. ESHRE също така работи за подобряване на клиничната практика чрез организиране на обучения, разработване и поддържане на регистри от данни, и съставяне на насоки за подобряването на безопасността и контрола на качеството при клинични и лабораторни процедури.

Марихуаната е позната на човечеството от хилядолетия. За пръв път тя се споменава в ръкописи от Древен Китай от 2373г. пр. Хр. Била  е използвана както за удоволствие, така и с лечебна цел. Марихуаната е забранена в много страни, вкл. и България. В други е декриминализирана под някаква форма (например медицинска марихуана). Днес марихуаната е по-разпространена от всякога, което ни кара да се замислим дали употребата й може да повлияе на фертилитета.

Известно е, че продължителната употреба на марихуана може да доведе до пристрастяване и в най-лошия случай до психични проблеми. Именно защото е забранена, не съществуват много проучвания за връзката й с инфертилитета, но специалистите са категорични, че тя може да окаже влияние.

МАРИХУАНА И ФЕРТИЛИТЕТ ПРИ МЪЖА

Ефектите на марихуаната върху фертилитета са по-добре изучени при мъжете. Редовната й употреба може да намали либидото, потентността, както й да наруши еякулацията. Спермограмите на тези мъже също показват отклонения. Обикновено те са с по-малък брой сперматозоиди, чиито мотилитет е променен. Изложени на THC (тетрахидроканабинол – веществото, което влияе върху поведението), сперматозоидите първоначално показват хипермотилитет (движат се много бързо). В последствие тяхната скорост намалява и в крайна сметка те трудно достигат до яйцеклетката.

КАКВИ СА ЕФЕКТИТЕ ВЪРХУ ЖЕНСКИЯ ОРГАНИЗЪМ?

При жените марихуаната също намалява либидото. Честата й употреба е свързана и с овулаторни смущения. След пушенето й, в женския репродуктивен тракт се открива THC, който оказва негативно влияние върху оплодителната способност на сперматозоидите и индиректно води до инфертилитет. Употребата на марихуана е свързана и с повишен риск от спонтанни аборти поради въздействието й върху бързоделящите се клетки, каквито са тези на ембриона. Някои нейни съставки наистина могат да облекчат чувството на гадене, но ембриотоксичността й я прави противопоказана при бременност.

THC може да се открие в организма до 8 дни след една-единствена цигара. На редовните “консуматори” им трябват 2-3 месеца да се очистят напълно от марихуаната. Ако планирате да забременеете е задължително да спрете употребата й, за да имате положителни резултати. Ако Вие или някой Ваш близък има проблем с марихуаната или други наркотични вещества, можете да намерите помощ.