Скъпи приятели,
Това е първата статия по тема, пожелана от Вас! Благодарим Ви за темата, надяваме се статията да ви бъде полезна.
Редът, по който се осъществява процедуратапо даряване на яйцеклетки, е строго регламентиран и подробно описан в Наредба 28 за Дейностите по Асистирана Репродукция. Според наредбата е „недопустимо да се оказва натиск или да се ПРЕДЛАГА ОБЛАГА върху потенциалните донори на яйцеклетки от страна на медицински персонал, потенциални реципиенти, близки и роднини на донора.“
„Възможно е донорите на овоцити да бъдат ОБЕЗЩЕТЯВАНИ В РАЗУМНИ РАЗМЕРИ за направени разходи: пътни, за настаняване и престой, за отсъствие от работа, за причинен дискомфорт или болка, пропуснати ползи и др.“
Всичко, което излиза извън рамките, цитирани по-горе е в нарушение на закона.
ЗАЩО ТОГАВА Е ПО-СКЪПО ?
Набирането, селектирането и консултирането на донори на яйцеклетки коства ресурси на дадено лечебното заведение или донорската банка, която го извършва. Освен обещетяването на донора за изброените по-горе разходи, тя (донорът) трябва да премине през всички медицински прегледи и предварителни изслведвания, през които преминава една ин витро пациентка. Същото важи и за реципиента на оплодените донорски яйцеклетки. Тоест разходите за тези прегледи и изследвания са двойни. Освен това и донора и реципиента подлежат на хормонална стимулация – донора за отделяне на по-голям брой яйцеклтеки, а реципиента за постигане на оптимални параметри за имплантация на върнатите ембриони и съответно бременност. В много случаи на донора и реципиента се правят допълнителни манипулации (напр. генетични изследвания за донора, хистероскопия за реципиента и пр.).
Цената на програмата за донорски яйцеклетки до голяма степен зависи и от естеството на самата програма. Ако лечебното заведение работи с чуждестранни донорски банки, програмата е по-скъпа, поради разходите по замръзяване, транспорт и размръзяване на яйцеклетките. Предимството на този тип програма е по-големият избор от донори и краткият период на чакане до стартиране на програмата.