Category Archives: Полезни статии

Ендометриумът, вътрешният слой на матката, играе решаваща роля в репродуктивното здраве, особено в процеса на успешната имплантация – ключов етап за настъпване на бременност. Тази високоспециализирана тъкан претърпява циклични промени в отговор на хормонални сигнали, подготвяйки матката да приеме и подхранва ембриона. Успехът или неуспехът на имплантацията до голяма степен зависят от качеството и рецептивността на ендометриума, което го прави съществен компонент за ранната бременност.

СТРУКТУРА И ФУНКЦИЯ

Ендометриумът има два различни слоя:

• функционален слой, който преминава през месечни цикли на растеж, отпадане и регенерация, и
• базален слой, който остава постоянен и служи като източник за възстановяване на функционалния слой.

По време на менструалния цикъл, под влияние на естроген и прогестерон, ендометриумът преминава през три фази: пролиферативна фаза, секреторна фаза и менструална фаза. Тези фази са важни за създаване на подходящи условия за имплантация.

1. Пролиферативна фаза – През тази фаза, която настъпва след менструация, нарастващите нива на естроген предизвикват удебеляване на функционалния слой на ендометриума. Удебеляването на ендометриума е от съществено значение, защото осигурява богата среда, пълна с кръвоносни съдове и хранителни вещества, която ще подпомага ембриона. Естрогенът също стимулира растежа на жлезите и съдовата мрежа в ендометриума, подготвяйки го за възможна имплантация.
2. Секреторна фаза – След овулацията прогестеронът поема водеща роля и инициира секреторната фаза. През тази фаза жлезите на ендометриума започват да произвеждат и секретират вещества, които създават благоприятна среда за ембриона. Тези секрети са богати на хранителни вещества и растежни фактори, които са важни за подхранване на ембриона в ранните етапи. Стромалните клетки в ендометриума също преминават през процес, наречен децидуализация, при който те се променят структурно и биохимично, за да подкрепят имплантацията. Тази фаза е известна като „имплантационен прозорец“, който обикновено настъпва между 20-ия и 24-ия ден на 28-дневния цикъл, когато ендометриумът е най-рецептивен за имплантация на ембриона.
3. Десквамативна фаза (менструация – Ако имплантация не настъпи, нивата на прогестерон и естроген спадат, което води до отпадане на функционалния слой на ендометриума по време на менструацията.

РЕЦЕПТИВНОСТ НА ЕНДОМЕТРИУМА И ИМПЛАНТАЦИЯ

Рецептивността на ендометриума се отнася до специфичен период, през който ендометриумът е най-благоприятен за имплантация на ембриона. За успешната имплантация е необходима синхронизирана връзка между ембриона и ендометриума. Различни молекулярни маркери, включително цитокини, растежни фактори  и адхезионни молекули, участват в този сложен процес. Един от най-важните маркери е експресията на интегрини – клетъчни адхезионни молекули, които подпомагат закрепването на ембриона към повърхността на ендометриума. Освен това, секретирането на фактори като левкемичен инхибиторен фактор (LIF) и съдов ендотелен растежен фактор (VEGF) подпомага прикрепването на ембриона и развитието на здрава кръвоносна система.

Процесът на имплантация включва три етапа: апозиция (първоначален контакт между бластоциста и ендометриума), адхезия (по-силно прикрепване между тях) и инвазия (когато бластоцистът се внедрява в ендометриалната тъкан). Ако ендометриумът не е рецептивен, ембрионът няма да се имплантира, което води до неуспешни опити за бременност.

ОЦЕНКА НА ЕНДОМЕТРИАЛНАТА РЕЦЕПТИВНОСТ

За да се оцени дали ендометриумът е в оптималната си рецептивна фаза за имплантация, съществуват няколко теста, които се използват в съвременната репродуктивна медицина. Един от най-често използваните е тестът за рецептивност на ендометриума (Endometrial Receptivity Array – ERA), който анализира генната експресия и определя точния момент на „прозореца на имплантацията„. Други тестове включват биопсия на ендометриума за оценка на структурата и функцията му, както и тестове за измерване на нива на ключови маркери като прогестерон и естрадиол. Чрез ултразвук може да се измери дебелината на ендометриума, което спомага за оценка на неговата готовност за имплантация. Тези тестове са особено полезни при двойки, които имат трудности със зачеването или при процедури като ин витро оплождане (IVF).

КАКВО ПРИЧИНЯВА НЕУСПЕХ НА ИМПЛАНТАЦИЯТА

Състояния като тънък ендометриум, ендометриоза или хроничен ендометрит могат да нарушат способността да поддържа имплантацията. Инфекциите на репродуктивната система, различните структурни или хормонални проблеми могат да повлияят на развитието и функцията на ендометриалната лигавица. При използване на асистирани репродуктивни технологии (ART) като ин витро оплождане (IVF), оценката и оптимизацията на рецептивността на ендометриума са от решаващо значение за повишаване на успеха на бременността.

Ролята на ендометриума в успешната имплантация не може да бъде подценена. Неговата сложна и динамична природа, регулирана от хормони и молекулярни сигнали, създава оптимална среда, в която ембрионът да се имплантира и развива. Разбирането на функциите е ключово за решаване на проблемите с плодовитостта и подобряване на резултатите в областта на репродуктивната медицина.

Links:

https://newlifeclinic.bg/2024/06/24/%d0%b8%d0%bc%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b7%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%86-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81/

https://newlifeclinic.bg/2023/02/16/%d0%bf%d0%be%d0%b2%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%8f%d1%89%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b5%d1%83%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bc%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b8/

https://newlifeclinic.bg/2017/08/12/%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b8-%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%be%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0/

https://newlifeclinic.bg/2018/03/02/%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%be%d0%b7%d0%b0/

Имплантацията на оплоден ембрион в лигавицата на матката е един от най-критичните етапи в репродукцията  и определя успешното настъпване на бременност. Докато традиционно се е смятало, че това е изцяло физиологичен процес, нови изследвания разкриват съществената роля на имунната система в подпомагането и регулирането на имплантацията. Имунната система на майката не е просто пасивна бариера, а играе активна и сложна роля в създаването на условия за успешна имплантация, като разпознава ембриона като полу-чуждо тяло и подпомага неговото приемане и растеж.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Имплантацията представлява уникално имунологично предизвикателство. Ембрионът, който е генетично различен от майката заради бащините гени, може потенциално да бъде разпознат от имунната система на майката като чуждо тяло, което да доведе до неговото отхвърляне. За да настъпи бременност, имунната система трябва да постигне деликатен баланс между защитата на майката от инфекции и позволяването на ембриона да се имплантира и развива. Този баланс включва комбинация от имунен толеранс, модулация и селективна активност на имунните клетки.

КЛЮЧОВИ ИМУННИ КЛЕТКИ, УЧАСТВАЩИ В ИМПЛАНТАЦИЯТА

Няколко имунни клетки са от съществено значение за процеса на успешна имплантация, като те допринасят както пряко, така и косвено за приемането и растежа на ембриона. Сред тях най-важни са:

– Утеринни (маточни) NK клетки (uNK). Тези клетки са най-многобройните имунни клетки в ендометриума по време на ранната бременност. За разлика от традиционните NK-клетки, които унищожават заразени или абнормални клетки, uNK клетките имат модифицирана функция. Те подпомагат ремоделирането на маточните кръвоносни съдове и отделят цитокини, които създават благоприятна среда за ембриона. Те са критични за осигуряването на адекватен кръвен поток към развиващата се плацента и по този начин подпомагат подхранването на ембриона.

– Макрофаги. Те допринасят за ремоделирането на тъканите, като премахват апоптотични (умиращи) клетки и клетъчни остатъци от лигавицата на матката. Макрофагите произвеждат растежни фактори, като съдов ендотелен растежен фактор (VEGF), които са от съществено значение за ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове) около мястото на имплантацията. Тази ангиогенеза е жизненоважна за доставката на кислород и хранителни вещества към развиващия се ембрион.

– Регулаторни T-клетки (Tregs). Tregs са отговорни за индуциране на имунен толеранс по време на имплантацията. Те предотвратяват атаката на имунната система на майката срещу ембриона, като намаляват имунния отговор към бащините антигени, присъстващи в плода. Tregs отделят противовъзпалителни цитокини, като интерлевкин-10 (IL-10), които създават локализирана имунно-потискаща среда, необходима за оцеляването на ембриона в ранните етапи на бременността.

ИМУННА МОДУЛАЦИЯ И ИМПЛАНТАЦИЯ

Имунната система преминава през серия от промени по време на „прозореца на имплантация“, периодът, през който ендометриумът е възприемчив към ембриона. Това се нарича „имунна модулация“.

– Цитокинни мрежи. Цитокините са малки сигнални протеини, които регулират имунните реакции. По време на имплантацията маточната среда се измества към противовъзпалително състояние, основно регулирано от цитокини като интерлевкин-10 (IL-10), трансформиращ растежен фактор-бета (TGF-β) и левкемичен инхибиторен фактор (LIF). Тези молекули потискат прекомерните възпалителни реакции, които биха могли да навредят на ембриона, като същевременно подпомагат ремоделирането на тъканите и съдовите промени, необходими за имплантацията.

– Баланс между про- и противовъзпалителни реакции. Успешната имплантация зависи от прецизно настроен баланс между възпалителни и противовъзпалителни сигнали. В началото се изисква лек възпалителен отговор, за да се позволи на трофобласта (външния слой на ембриона) да проникне в маточната лигавица. След този начален етап обаче е необходим преход към противовъзпалителна среда, за да се подпомогне продължаващото развитие на ембриона и да се избегне имунно отхвърляне.

ИМУННА ДИСФУНКЦИЯ И НЕУСПЕШНА ИМПЛАНТАЦИЯ

Имунната дисфункция може значително да допринесе за неуспех на имплантацията, водеща до безплодие или повтаряща се загуба на бременност. Недостатъчен имунен толеранс, прекомерно възпаление или недостатъчен брой регулаторни T-клетки могат да доведат до отхвърляне на ембриона. Състояния като автоимунни заболявания, хронични възпаления и инфекции могат да доведат до бурен имунен отговор, който да предотврати успешната имплантация.

Освен това, абнормната активност или функция на утеринните NK-клетки се свързва с неуспех на имплантацията. Прекомерната цитотоксичност или липсата на подходящо производство на цитокини от тези клетки може да попречи на създаването на адекватно кръвоснабдяване за ембриона, което пречи на неговото развитие.

ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОДХОДИ

С оглед на критичната роля на имунната система при имплантацията, репродуктивните специалисти все повече се фокусират върху имуномодулиращи терапии за подобряване на резултатите от имплантацията, особено при жени с повтарящи се неуспехи на имплантацията (RIF) или повтаряща се загуба на бременност (RPL). Някои от тези терапии включват:

– Имуносупресивни медикаменти.  Ниски дози кортикостероиди  понякога се използват за намаляване на прекомерните имунни реакции по време на ранните етапи на бременността.

– Интравенозни имуноглобулини (IVIG). Терапията с IVIG може да помогне за модулиране на абнормни имунни реакции при жени с RIF, като подпомага създаването на по-толерантна имунна среда.

– Интралипидна терапия. Интралипидните инфузии, които представляват смес от мазнини и хранителни вещества, са показали, че могат да променят активността на NK-клетките и да подобрят резултатите от имплантацията при жени с имунно свързано безплодие.

– Стратегии за повишаване на Tregs. Продължават изследванията за идентифициране на терапии, които могат да увеличат броя и активността на регулаторните T-клетки, подпомагайки толеранса към ембриона и успешната имплантация.

NK КЛЕТКИ – КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ?

Гинекологичен преглед и ехография на млечни жлези с д-р Нели Донева и д-р В. Зефов на специална пакетна цена 120 лв.

Специално за читателите на в. „Доктор“ д-р Петрова обясни факторите за постигане на успешна бременност.

Д-р Петрова, кога една двойка трябва да потърси помощ при специалист по репродуктивна медицина?

Когато една двойка има редовни полови контакти без предпазни средства и жената е млада (до 36-годишна възраст), но не настъпи спонтанна бременност в рамките на година и половина, тогава двойката трябва да посети без допълнително забавяне специалист по репродуктивна медицина.

Когато жената е над 36 години без бременности до момента или по-млада от тази възраст с предшестваща бременност в опити за второ дете, като в рамките на тези шест месеца не настъпи бременност, също трябва да посети специалист по репродуктивна медицина. Уточнявам, че една консултация не означава при всички случаи да се пристъпи към инвитро процедура. Първо ще бъдат назначени необходими диагностични изследвания на двойката и едва тогава ще се преценят шансовете за спонтанно забременяване или нуждата от асистирана репродукция.

Предполагам, че на този преглед не отива само жената?

Да, добре е да са двамата. Но предвид ангажираността на хората, често дамите пристигат сами на консултацията. Разбира се, носят цялата медицинска документация от предварителните прегледи и изследвания, включително и спермограми на мъжа. В повечето случаи обаче пристигат и двамата, защото двамата ще правят бебе.

Има и хора, които на този етап не искат дете, но желаят да са отговорни и да знаят състоянието на детеродните си възможности. В тези случаи препоръчваме жената да си направи на трети ден от мензиса изследване на полови, щитовидни хормони, както и най-важният – антимюлеров хормон, по които се определя яйчниковият резерв. Първата препоръка към мъжа е да си направи спермограма. Изискванията преди самото изследване са от 3 до 5 дни полово въздържание, без прием на алкохол през тези дни и без прием на антибиотици в последния месец. Тези първични изследвания могат да ни дадат насока в повечето случаи защо не настъпва бременност.

Съветвате ли двойките да променят нещо в начина си на живот, което пречи на забременяването?

В разговор с двойката се установява кои са факторите, свързани с начина на живот, които възпрепятстват забременяването. Прави ми впечатление, че след полови контакти много често младите жени отиват веднага в банята да се измият. А всъщност трябва да полежат известен период от време.

На фертилитета се отразява неблагоприятно и прекомерната употреба на въглехидрати и свързаното с този начин на хранене затлъстяване. Реално много голям процент от младите българи са с този проблем. Други фактори в тази категория са употребата на алкохол, тютюнопушенето и наркотични вещества.

Пречат ли на забременяването драстичните диети, на които се подлагат повечето жени?

В България винаги е модерно да следваш диета, но не и да се научиш да се храниш правилно. Много е важно, ние, лекарите, да обясним на жената, че не е добре да гладува две седмици преди лятната почивка, за да изглежда добре по бански. А трябва да се научи да се храни пълноценно. Най-важното хранене е закуската, защото сутрин при всеки се повишава инсулина, което води до хипоглекимия на мозъка. Българката обаче е свикнала да гладува или да яде само салати, за да отслабне. При такова хранене стомахът се пълни с вода и минерали, но мозъкът гладува. Храненето трябва да е достатъчно разнообразно и балансирано, че мозъкът да не прави големи маржове между хипергликемия и хипогликемия, а да поддържа едно гликемично плато, което ще регулира и апетита през деня. Ако жените се научат да ядат често, но по малко, например четири пъти на ден, това гарантира добро здраве и хубава фигура.

Изследвате ли дефицити на витамини и минерали при двойките?
Задължително. При една консултация, освен изследвания на половите хормони, спермограма и снимка на фалопиевите тръби, се изследват нивата на витамин Д3 и витамин В12. Те са изключително важни витамини не само за забременяването, но и за правилното развитие на плода през първите три месеца. В моята клинична практика съм установила, че жените масово страдат от дефицити на полезни микронутриенти, защото не ядат пълноценно. Има храни, с които могат да се поддържат нормални нива на витамини и минерали, без да се пият добавки. Но ако ядат само банички и боза или гладуват, те се чувстват заситени, но не са се нахранили пълноценно. Много добре би било да се научат да ядат сутрин бавен въглехидрат. Няма нищо лошо, в традицията на българската култура, на обяд да се ядат пълнени чушки или сарми, в които има ориз, тоест въглехидрати. За следобедна закуска е добре да се изяде един плод или няколко сурови бадема. А за вечеря да се наблегне на лек протеин – риба или някакво месо със салата. Ако се яде само салата, няма нищо лошо в нея да се сложат две варени яйца и маслини. Те ще осигурят пълноценност и балансираност на вечерята.

Прави ми впечатление, че у нас хората не пият необходимото количество вода. Ние имаме нужда от течности, предвид географските ширини в които живеем, защото голям процент от клетката е вода.

Кога трябва да се пристъпи към асистирана репродукция?
Ако жената има двустранна непроходимост на тръбите, единственият й начин да забременее е инвитро процедура.

Ако при жената всичко е наред – проходимост на тръби, хормонален статус, както и спермограмата на мъжа е добра, при това и двамата са млади хора, тогава се започва с инсеминация. По протокол се правят до четири. Ако и тогава не се постигне бременност, случаят на стерилитет се води с неизяснен фактор и се преминава към инвитро процедура.

Третият вариант е, когато при жената всичко е наред, докато при мъжа два от четирите показателя на спермограмата са намалени. В случая имаме мъжки фактор за стерилитет и тогава отново се преминава към инвитро процедура.

Какво представлява една инвитро процедура в днешно време?

Жената преминава през хормонална стимулация с инжекции за около 12 дни. Това са хормони, нормални за човешкото тяло, които организмът така или иначе произвежда. След което се извършва пункция на фоликулите под пълна венозна анестезия и ехографски контрол. Добре е при пункцията да се извадят повече от четири яйцеклетки. Фоликуларната течност се дава на ембриолозите, където те търсят кумулусни комплекси . Мъжът отделя материал в чашка, който бива обработен от ембриолозите. Избират се най-жизнеспособните сперматозоиди и се пристъпва към оплождане на яйцеклетките под микроскоп, при голямо увеличение на оптиката. Инжектираните яйцеклетки се поставят в инкубатор за няколко дни. Между третия и петия ден от пункцията успешно оплодената и деляща се яйцеклетка (ембрион) се поставя в маточната кухина на жената. Това наричаме ембриотрансфер, който представлява неболезнена манипулация. Последният и най-труден етап е изчакването от 12 – 14 дни за кръвен тест и съответно дали се е постигнала бременност.

Хората трябва да разберат, че човешкият организъм е едно цяло и че всяка система и функция е от значение за постигане на бременност. От значение е дали има или не дефицит на витамини, генетиката на жената и мъжа, гинекологичният статус. Също така имунологичният статус, как функционира метаболизма, какво е количеството мазнини в тялото. Като се има предвид всичко това и се направи правилната подготовка, може да очакваме успех от инвитро процедурата. Самата процедура няма да разреши проблема, ако бъдещите родители не са подготвили телата си. Човешкият организъм е прекрасна машина, която работи безотказно и доколкото дълго ни е писано, когато сме се погрижили за нейното здраве.

Концепцията за „имплантационен прозорец“ е ключова в репродуктивната медицина и лечението на инфертилитета. Този период се отнася до оптималната времева рамка в рамките на менструалния цикъл, когато ендометриумът (лигавицата на матката) е възприемчив към ембриона, което позволява успешно имплантиране и последваща бременност.

Разбирането му е от съществено значение за жените, които се опитват да забременеят, както и за медицинските специалисти, които се занимават с асистирана репродукция

В КОЙ МОМЕНТ ЗАПОЧВА ИМПЛАНТАЦИОННИЯТ ПРОЗОРЕЦ?

Имплантационният прозорец обикновено настъпва между 19-ия и 21-ия ден от един 28-дневен менструален цикъл. Овулацията обикновено настъпва около 14-ия ден и оплодената яйцеклетка (вече бластоцист) преминава през фалопиевата тръба към матката през следващите 5 до 6 дни. За да бъде имплантацията успешна, ендометриумът трябва да бъде в възприемчиво състояние, когато бластоцистът го достигне.

БИОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ

Трансформацията на ендометриума в рецептивно състояние се ръководи от хормонални сигнали, предимно естроген и прогестерон. След овулация, жълтото тяло (остатъкът от фоликула на яйчника) отделя прогестерон, който предизвиква серия от промени в лигавицата на ендометриума. Тези промени включват повишен кръвен поток, секреция на хранителни вещества и модификации в клетъчната структура, наричани колективно ендометриална възприемчивост. Специфични биомаркери, като експресията на протеини като интегрини и муцини, сигнализират, че ендометриумът е подготвен да взаимодейства с ембриона.

КЛИНИЧНО ЗНАЧЕНИЕ

Имплантационният прозорец е от ключово значение за асистираните репродуктивни техники. При ин витро процедурите времето за ембриотрансфер е внимателно планирано, за да съвпадне с прозореца за имплантиране на жената. Напредъкът в репродуктивната медицина доведе до разработването на тестове, които оценяват възприемчивостта на ендометриума, като Endometrial Receptivity Array (ERA). Този тест ендометриума, за да определи точното време на имплантационния прозорец, повишавайки шансовете за успешна имплантация и бременност.

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ИМПЛАНТАЦИОННИЯ ПРОЗОРЕЦ

Хормоналните дисбаланси, като тези, наблюдавани при синдром на поликистозни яйчници (PCOS) или дефекти в лутеалната фаза, могат да нарушат възприемчивостта на ендометриума. Освен това състояния като ендометриоза или миома могат да променят маточната среда, което прави имплантирането по-трудно. Факторите на начина на живот, включително стрес, диета и излагане на токсини, също играят роля за здравето и възприемчивостта на ендометриума.

Имплантационният прозорец е критична фаза в пътуването до зачеването, представляваща кратък период, през който ендометриумът е оптимално подготвен да приеме ембриона. Задълбоченото разбиране на този прозорец, съчетано с напредъка в асистираните репродуктивни техники, може значително да подобри резултатите от лечението на инфертилитета.

ПОВТАРЯЩА СЕ НЕУСПЕШНА ИМПЛАНТАЦИЯ И ИН ВИТРО: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?

ВАКСИНИТЕ – ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Ваксинацията е едно от най-значимите медицински постижения в човешката история, тя е отговорна за изкореняването или значителното намаляване на разпространението на множество инфекциозни заболявания.

Решението да се ваксинира едно дете е от ключово значение не само за неговото собствено здраве, но и за това на близките му и общността. Въпреки че има аргументи и от двете страни, доказателствата в голяма степен подкрепят ваксинацията като безопасна и важна практика за общественото здраве.

ЗАЩО ДА ВАКСИНИРАМЕ ДЕЦАТА СИ?

На първо място стои защитата на личното здраве. Ваксините предпазват децата от потенциално тежки и животозастрашаващи заболявания като морбили, хепатит, туберкулоза и много други. Тези заболявания, макар и редки в страни с висок процент на ваксиниране, могат да причинят сериозни усложнения, включително увреждане на мозъка и смърт. Ваксинирането на децата гарантира, че те са до голяма степен предпазени срещу тези опасности, като дава спокойствие на родителите.

Ваксинирането на вашето дете също допринася за колективния имунитет, който се получава, когато значителна част от населението e имунизирана срещу дадена болест, като по този начин намалява разпространението й. Това е особено важно за защита на тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради ред причини, като бебета, бременни жени или имунокомпрометирани лица. По този начин груповият имунитет защитава най-уязвимите членове на обществото и може да предотврати епидемии.

Ваксинирането на децата има и значителни икономически ползи. Намалява разходите за здравеопазване, като предотвратява заболявания, които биха изискали скъпи медицински лечения и хоспитализации.  Това също така намалява тежестта върху родителите, които иначе биха отсъствали от работа, за да се грижат за болни деца.

Избягването на развитието на епидемии чрез ваксинация намалява напрежението върху здравната система. Всички си спомняме как по време на Ковид-19 пандемията беше почти невъзможно да се осигури болнично лечение за всички заболели.

ЗАЩО НЯКОИ РОДИТЕЛИ СА ПРОТИВ ВАКСИНАЦИЯТА?

Аргументите срещу ваксинацията до голяма степен се основават на опасения относно личната свобода. Някои родители смятат, че трябва да имат правото да вземат медицински решения за децата си без намесата на здравните институции. Други нямат доверие на фармацевтичните компании или правителствените агенции, вярвайки, че ползите от ваксините са надценени и че потенциалните рискове се омаловажават.

СПРАВЯНЕ С КОЛЕБАНИЯТА ОТНОСНО ВАКСИНИТЕ

Въпреки огромните ползи, колебливостта относно ваксините продължава, подхранвана от дезинформация и опасения относно безопасността на препаратите. Затова съветваме да сте изключително внимателни с подбора на източниците си на информация. Съществуват много онлайн форуми и страници, където се разпространяват “антивакс” теории, които не са подкрепени от никакви научни доказателства.

Ако имате колебания относно дадена ваксина, потърсете съвет от педиатър. Ако се налага поискайте второ и дори трето мнение. Всеки пациент е уникален, понякога наистина съществуват контраиндикации за поставянето на дадена ваксина, но тези случаи са изключително редки и такова решение трябва да бъде взето само съвместно със специалист, който е перфектно запознат със здравословното състояние на детето.

Въпреки че е от съществено значение да се зачитат индивидуалните избори и да се разглеждат опасенията с емпатия, последиците за общественото здраве от неваксинирането  са дълбоки. Отказът от ваксинация застрашава както самото дете, но също така и неговото семейство и обществото, подкопавайки колективния имунитет и потенциално водещо до огнища на предотвратими болести.

Желязодефицитната анемия е разпространено състояние в световен мащаб, особено сред жените в детеродна възраст. Когато се съчетае с бременността, последствията стават още по-значителни.

Желязото играе ключова роля в производството на хемоглобин, протеинът в червените кръвни клетки, отговорен за транспорта на кислород в тялото. По време на бременност нуждите от желязо значително се увеличават, за да се подпомогне растежа и развитието на плода. Освен това, по време на бременност се увеличава и вътресъдовият обем, което налага нуждата от производство на повече еритроцити. Когато железните запаси са недостатъчни, този процес се нарушава и това води до желязодефицитна анемия.

ПРИЧИНИ

Няколко фактора допринасят за развитието на желязодефицитна анемия по време на бременност. Те включват недостатъчен хранителен прием на желязо, повишени нужди от желязо поради растящия плод и лошо усвояване на желязо от храната. Жените, които са имали обилно менструално кървене преди бременност са изложени на по-висок риск от развитие на анемия.

СИМПТОМИ

Симптомите на това състояние могат да варират от леки до тежки и могат да включват умора, слабост, бледа кожа, задух, замайване и ускорен пулс. Често тези симптоми се срещат и при здрави бременни. Задачата на Вашият лекар е да прецени дали при Вас може да се касае за анемия, за да се предотвратят възможните усложнения.

Бременните жени с желязодефицитна анемия са изложени на по-висок риск от усложнения като преждевременно раждане (преди 37 г.с.), ниско тегло при раждане и следродилни кръвоизливи.

ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

Пренаталните витамини са рутинно предписвани при бременните и обикновено съдържат достатъчно желязо, за да предотвратят развитието на анемия. Въпреки това не трябва да забравяте консумацията на храни, богати на желязо, като червено месо, пилешко, риба, боб, леща, зеленолистни зеленчуци и обогатени зърнени храни. Усвояването на желязото от растителни източници е по-пълноценно, когато се съчетава с храни, богати на витамин Ц, например цитрусови плодове, домати или чушки.

При по-тежките случаи разнообразното хранене и витамините не са достатъчни. Тогава се предписват допълнително железни препарати под формата на таблетки или интравенозни инфузии.

Редовните профилактични прегледи, както и посещенията на женска консултация предоставят възможност, желязодефицитната анемия да бъде открита и лекувана навреме, което значително може да подобри общото здравословно състояние и да намали риска от усложнения по време на бременност.

Основни правила на хранене, когато се опитвате да забременеете

Добринка Петрова: Да сбъдваш мечти

Инвитро център New Life помага на хората с репродуктивни проблеми да станат родители

Между 15 и 20% от хората в България имат репродуктивни проблеми. Инвитро център New Life помага и на жените, и на мъжете да разберат каква е причината за проблема им, да я лекуват успешно и да станат родители. Управителят на клиниката д-р Добринка Петрова разказва повече за предизвикателството да помогнеш на един живот да се появи.

-Репродуктивната медицина е огромна отговорност. Как Инвитро център New Life отговаря на тези високи изисквания?

-В New Life разбираме, че създаването на нов живот е изключително важен момент за всеки човек. Стремим се към най-високи стандарти в репродуктивната медицина, за да осигурим на нашите пациенти най-добрите възможности за успех.

Клиниката е оборудвана със съвременна технология и има опитен екип от специалисти, които работят с грижа и прецизност. Подходът ни към лечението е персонализиран, с фокус върху индивидуалните нужди на всеки пациент. Нашата цел е да предоставим най-компетентната и емпатична подкрепа, като същевременно поддържаме високи етични стандарти и безопасност на процедурите.

-Професионализмът на лекаря или топ технологиите – кое е най-важното за успешните резултати?

-Успешните резултати от репродуктивната медицина са вълнуваща хармония между професионализма на екипа и високите технологии. В New Life считаме, че двата компонента са взаимно свързани и еднакво важни за успешните резултати.

Екипът има решаваща роля в диагностицирането, планирането и изпълнението на лечебните стратегии. Опитът и специализацията на лекарите и ембриолозите създават основата за индивидуален и персонализиран подход към всеки пациент.

Технологичните иновации и високите технологии предоставят инструменти и възможности, които улесняват точното диагностициране и ефективното лечение. Модерните методи на изкуствено оплождане и молекулярната диагностика подобряват шансовете за успешно оплождане.

Вече 10 години следваме израелската практика като виртуози в съвременната медицина. Ние сме първа и все още единствена клиника в България, която пренесе ноу-хау от Израел и го приложи успешно – видно и по нашите изключително високи резултати в областта на инвитро и лечението на безплодие.

-New Life си партнира с международни експерти по репродуктивна медицина. Разкажете повече за партньорството си с тях?

-Партньорствата ни с международни експерти са важна част от нашата мисия да помагаме на пациентите ни в постигането на техните репродуктивни цели. Партньорските връзки ни позволяват да обменяме опит, да учим от най-добрите практики и да внедряваме последните иновации в областта на репродуктивната медицина. Това сътрудничество не само допълва нашите собствени знания и умения, но и ни позволява да предоставяме на пациентите си най-съвременни и ефективни методи на лечение.

ИЗТОЧНИК:

VAGABOND

Преди започване на ин витро процедура на мъжа и жената се правят серия от изследвания на плодовитостта и общото здравословно състояние. Тези тестове не само гарантират безопасността и ефективността лечението, но също така предоставят ценна представа за потенциални предизвикателства и стратегии за оптимизиране на успеха.

СЕРОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Първият вид изследвания, които се правят, са кръвните изследвания за HIV, хепатит В, хепатит С и сифилис. Това са най- често срещаните сериозни трансмисивни заболявания (предаващи се от човек на човек), поради което директивите за клетки и тъкани на Европейския Съюз, както и Българското законодателство изискват всички ин витро пациенти да се изследват именно за тях. Положителният резултат не винаги налага прекратяване на процедурата. Според Българския закон процедурата може да продължи, ако „лечебното заведение разполага с оборудване и валидирана процедура за обработка и отделно съхранение“ на заразения биологичен материал.

Кръвните изследвания за HIV, хепатит В, хепатит С и сифилис трябва да се направят НЕ по-рано от 3 месеца преди деня на процедурата (яйчниковата фоликулна пункция). Ако са по-стари от три месеца, те вече не важат.

При наличие на рискови фактори (напр. пътуване в държави с повишена заболеваемост от малария, цитомегаловирус и др.) се назначават допълнителни кръвни тестове.

МИКРОБИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Както на жената, така  и на мъжа се прави микробиологично изследване – на вагинален секрет и съответно на еякулат (семенна течност). Изследването показва дали тези секрети съдържат микроорганизми (напр. бактерии, гъбички) и какви видове. Наличието на определени видове налага преминаването на антибиотично/антимикотично лечение преди процедурата. Микробиологичните изследвания и на двамата партньори трябва да се направят НЕ ПО-РАНО от 30 дни преди пункцията.

ХОРМОНИ

Хормоналните тестове са абсолютно задължителни при оценката на фертилитета и определянето на следващите стъпки от лечението Ви. Те включват:

• Фоликулостимулиращ хормон (FSH), лутеинизиращ хормон (LH), естрадиол (E2) – изследват се на 3-5 ден от менструалния цикъл.
• Антимюлеров хормон – дава важна информация за яйчниковия резерв.
• Пролактин (PRL). Изследва се 4 часа след ставане от сън. 2-3 дни преди изследването не трябва да има полови контакти и стимулация на гърдите, защото това може да доведе до фалшиво положителни резултати. Стресът и някои медикаменти също влияят на резултатите.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

В зависимост от Вашата анамнеза ще Ви бъдат препоръчани допълнителни изследвания, сред които:

• Изследване на функцията на щитовидната жлеза (TSH, fT3, fT4, TAT, MAT);
• Орален глюкозо-толерантен тест. Неговата цел е ранно откриване на инсулинова резистентност и диабет. Ако вече сте диагностицирана с някое от тези заболявания е необходимо те да бъдат добре контролирани преди започването на ин витро.
• Изследване за антифосфолипиден синдром;
• Генетични изследвания при повишен риск;
• Витамин B12.

ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ МЪЖА

Първото изследване, което ще Ви бъде назначено е спермограмата. Тя е абсолютно задължителна, защото чрез нея се диагностицира или отхвърля мъжкият фактор за инфертилитет. Специалистът по репродуктивна медицина може да Ви назначи и допълнителни изследвания – например на тестостерон.

За получаване на максимално точни резултати винаги спазвайте стриктно необходимата подготовка преди вземане на материал за изследване и не се притеснявайте да помолите акушер-гинеколога си за разяснения.

АНТИМЮЛЕРОВ ХОРМОН