Category Archives: Полезни статии

Лятото е в разгара си, а високите температури – факт.

Как да предпазим бебето от жегите? – е въпрос, който всяка майка си задава. Какво трябва да имаме предвид и за какво да внимаваме – прочетете в следващите редове.

През първите месеци на  новороденото, терморегулацията му  е все още   несъвършена. То е неспособно да реагира адекватно на резките температурни промени, настъпващи в заобикалящата го среда. Поради тези си  физиологични особености бебетата в първите месеци са по-податливи, както на охлаждане, така и на претопляне . Претоплянето особено в летните месеци  често засяга и по-големи деца, но претоплянето изобщо в детска възраст може да бъде следствие  на много фактори – климат, неподходящо  облекло, висока температура в детската стая, дебели завивки и т.н  .

Потните жлези  все още не функционират през първите месеци след раждането и това и причината тялото да не може да се охлажда  чрез изпотяване.

В следващите редове ще обърнем внимание на няколко признака, които се асоциират с претоплянето и  за които трябва да внимаваме:

• Повишена телесна температура и прояви на сънливост
• Учестено дишане
• Зачервяване на лицето или други части на тялото
• Изпотяване в областта на главата или челото
• Състояние на нервност
• Гадене или повръщане
• Обрив, характеризиращ се с малки червени пъпчици по лицето, вратлето, коремчето, гърба, гърдите слабините и други части на тялото.

Как да избегнем претоплянето на бебето?

1. Стайната температура трябва да е в здравословния диапазон до 24 градуса
2. Избягвайте излагането на бебето на директна слънчева светлина, особено в обедните часове, когато слънцето е най-силно.
3. Не обличайте детето с повече слоеве облекло, отколкото вие самите носите в момента – като по възможност дрехите да са от естествена материя
4. Никога не оставяйте бебето си в автомобила си без надзор.
5. През летните месеци след баня избягвайте да мажете бебето с кремове, лосиони или олиа.

Лeĸoтo пpeтoплянe, пpoявявaщo ce caмo c oбpив, нe ĸpиe cepиoзни pиcĸoвe зa здpaвeтo нa дeтeтo, ocвeн  временен дискомфорт. Когато обаче то е в по-висока степен мoжe дa дoвeдe дo пoвpъщaнe, нapyшeниe нa eлeĸтpoлитния бaлaнc, oбeзвoднявaнe и други по-сериозни проблеми.

Какво да правим, ако все пак това се случи :

-възможно най-бързо осигурете прохладна стая в която да сложите детето

-осигурете влажни кърпи с хладка , но не студена вода и  наложете по кожата

– ако е възможно давайте често на малки глътки вода

– премерете температурата и ако тя не пада под 39 градуса – се обърнете към  вашия лекар

В заключение става ясно , че при правилно поведение в различни от лятото сезони  и избягване на  причините водещи до претопляне  през горещите ленти месеци, бихме могли   да  си спестим  неприятните преживявания, както за бебето така и за цялото семейство.

ИЗТОЧНИК: АПТЕКИ ЗАПАД

НЕЖНА ГРИЖА – СЪВЕТИ ЗА МАЛКИТЕ СЪКРОВИЩА

Степента на успех на IVF (ин витро оплождане) може да варира в зависимост от различни фактори, включително възрастта на жената, причината за безплодието, качеството на яйцеклетките и сперматозоидите, броя на трансферираните ембриони и опитa на избрания от Вас център за репродуктивно здраве.

Като цяло процентът на успех е по-висок при по-младите жени и намалява с възрастта. Според Американското дружество за репродуктивна медицина (ASRM), успеваемостта на ин витро оплождане  при трансфер на пресни ембриони за жени под 35 години обикновено е около 40-50% на цикъл, докато при жени над 40 години успеваемостта е по-ниска, варираща от 10-20% на цикъл. Въпреки това, тези проценти могат да варират в зависимост от индивидуалните обстоятелства.

КАК МОГА ДА ПОВИША ШАНСОВЕТЕ СИ ЗА УСПЕХ?

1.Изберете реномиран център по репродуктивно здраве: Потърсете клиники, които са специализирани в АРТ (асистирани репродуктивни техники) и имат опитни специалисти по репродуктивно здраве.

2.Направете положителни промени в начина на живот, за да оптимизирате плодовитостта. Това включва поддържане на здравословно тегло, редовни тренировки, отказване на цигарите, намаляване на консумацията на алкохол и управление на стреса. Ако страдате от хронично заболяване като артериална хипертония или диабет, е важно то да бъде добре контролирано.

3.Стриктно спазвайте предписаните лекарства и протоколи за лечение, предоставени от вашия специалист по репродуктивно здраве. Това може да включва приемане на различни медикаменти през устата, поставяне на инжекции или прегледи в избрания от Вас център.

4.Помислете за предимплантационна генетична диагностика (PGD): тя може да помогне за идентифициране на хромозомно нормални ембриони, което би увеличило шансовете за успешно имплантиране, намаляйки риска от спонтанен аборт.

5.Психологическа подкрепа: IVF може да бъде емоционално предизвикателство. Търсенето на консултация или присъединяването към групи за подкрепа може да намали стреса и да подобри общото благосъстояние по време на процеса.

6.Бъдете информирани и задавайте въпроси: Обучете се за процеса на ин витро оплождането, потенциалните рискове и нивата на успех. Задавайте въпроси и общувайте открито с вашия специалист по репродуктивно здраве, за да сте сигурни, че разбирате плана за лечение и имате реалистични очаквания.

Ако сте претърпели неуспешна ин витро процедура, не забравяйте, че това не е равно на провал. Важно е да се консултирате с квалифициран специалист в областта, който може да предостави персонализиран съвет въз основа на вашата конкретна ситуация.

НА 40 ГОДИНИ СЪМ. ТВЪРДЕ ВЪЗРАСТНА ЛИ СЪМ ЗА БЕБЕ?

Появата на новия член в семейството е свързана с много емоции, вълнения а понякога и със страхове, особено, ако за първи път ставаме родители. Причината за това е несигурността която изпитваме, силата на отговорността която поемаме, като родители  и  същевременно желанието да дадем най-доброто на нашето бебе.

Всъщност страховете са ни напълно неоснователни. Нека не забравяме , че нашето дете носи нашия генетичен „материал“ и усещането му за комфорт се доближава до нашия. Много е важно да  сме  спокойни в първите седмици след раждането, за да се научим да разпознаваме сигналите, които бебето ни подава – така ние ще му осигурим  това, от което то  има нужда. Често в първите месеци получаваме много , различни, а понякога и противоречиви съвети.  Как да  прецените от кой съвет да се възползвате – ами просто е.  Представете  си съвета, който ви е даден как ще  се отрази на вас, ако го приложите върху себе си – и на момента  ще усетите дали е добър и подходящ или- не за вашето бебе.

Например, ако очакваме нашето бебе да изяжда на точно определен интервал -точно определено количество, трябва да се замислим дали ние бихме били толкова щастливи, ако ни се налага да консумираме точно определено количество в точно определено време. Със сигурност няма да ни хареса. Понякога  си поспиваме по дълго, понякога просто сме хапнали повече и няма да огладнеем в определения час, така че режимите са субективно понятие и единственото важно нещо за нашето бебе е да получи това, което иска според нуждите и желанието му .

Същото правило важи и за условията,  при които  отглеждаме нашето бебе и  поддържането на личната му хигиена .

Примерно, как бихме се чувствали , ако ни се налага да спим със шапка или с ограничени движения ,  или как бихме се чувствали  ако не знаем , че сме в баня и някой ни полее с вода по гърба, веднага ще реагираме като напрегнем тялото си.

Затова  трябва да подхождаме във всяко действие  към нашето бебе така, както искаме и подхождаме към себе си.

Много е важно да споменем и вниманието, което трябва да отделяме за да се информираме подробно за приема , съхранението, начина на употреба, периода на употреба на всяко едно нещо, което се наложи да даваме на бебето. Най-често в първите месеци това са капки за колики, пробиотици,  витамини и медикаменти улесняващи изхождането.   Точната и конкретна информация със сигурност би  ни помогнала  да се чувстваме спокойно  и същевременно би ни спестила някой  доста неприятни ситуации възникнали от подценяването на важността на това действие .

Така стигаме до извода, че  спокойни, сигурни и информирани родители със сигурност създават условия за да растат  здрави, спокойни и  щастливи  техните деца

Със съдействието на АПТЕКИ ЗАПАД

НЕЖНА ГРИЖА – СЪВЕТИ ЗА МАЛКИТЕ СЪКРОВИЩА

КАКВО МОГА ДА ПРАВЯ СЛЕД ЕМБРИОТРАНСФЕР?

Лятото наближава и много от нас започват да си правят планове за почивка. Как обаче стоят нещата за дамите, на които им предстои ембриотрансфер? В тази статия ще разгледаме този въпрос и ще предоставим някои идеи, които да ви помогнат да вземете информирано решение.

Ембриотрансферът е процедура, при която с помощта на тънък катетър акушер-гинекологът депозира ембрионите в маточната кухина.

След ембриотрансфер можете да се върнете към нормалния си начин на живот. Не се налага да лежите по цял ден (ако не искате), но е изключително важно да отделяте достатъчно време за почивка. Избягвайте тежките тренировки, стресовите ситуации, както и прегряването (плаж, сауна, вана и т.н.).

И ВСЕ ПАК МОГА ЛИ ДА ПЪТУВАМ?

В общи линии, повечето медицински специалисти препоръчват да се избягват дълги пътувания веднага след ембриотрансфер. Първите 24 часа след процедурата са решаващи за имплантацията на ембриона, поради което важно стресът да бъде сведен до минимум.

Въпреки това, кратките пътувания или умерено натоварващи дейности, които не включват прекомерно физическо изтощаване, обикновено се считат за безопасни.

Препоръчително е да слушате тялото си и да вземете необходимите предпазни мерки, като избягвате вдигане на тежки предмети, интензивни упражнения или всичко, което може да доведе до ненужно напрежение върху тялото Ви.

По време на почивката си не забравяйте да се храните пълноценно и да приемате достатъчно количество течности в летните горещини. Избягвайте къпането в басейни поради опасност от инфекции.

Разбира се, преди да резервирате пътуването си, е удачно да обсъдите намеренията  си с лекуващия Ви специалист по репродуктивно здраве. Той ще Ви даде най-точния съвет предвид здравословното Ви състояние.

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД ЕМБРИОТРАНСФЕРА

Тромбофилията е състояние, при което кръвта има повишена склонност към образуване на кръвни съсиреци (тромби). Бременността сама по себе си води до хиперкоагулация (повишено тромбообразуване) и тази тенденция е допълнително засилена при жени с тромбофилия. Това може да доведе до сериозни усложнения както за майката, така и за плода.

ВИДОВЕ ТРОМБОФИЛИИ

Тромбофилията може да бъде вродена и придобита. Вродените тромбофилии включват мутация на фактор V Leiden, мутация на протромбин G20210A (наричана също мутация на фактор II), дефицит на протеин С, дефицит на протеин S, дефицит на антитромбин и мутации на метилентетрахидрофолат редуктазата. Най-честата и за съжаление и най-тежка форма на придобита тромбофилия се наблюдава при антифосфолипиден синдром.

ТЕСТВАНЕ ЗА ТРОМБОФИЛИЯ

Вродените тромбофилии се откриват чрез генетично изследване за съответните мутации.  Антифосфолипидният синдром се диагностицира при наличие на повишени стойности характерни маркери в кръвта: лупусен антикоагулант, антикардиолипинови антитела и анти-β2-гликопротеин антитела.

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ПРИ ТРОМБОФИЛИЯ?

Тромбофилията може да увеличи риска от състояния като прееклампсия, спонтанен аборт, мъртво раждане и отлепване на плацентата (абрупцио). Жените с тромбофилия също са изложени на по-висок риск от развитие на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) по време на бременност.

Извън бременността тромбофилията може да увеличи риска от миокарден инфаркт, исхемичен мозъчен инсулт и белодробна тромбоемболия.

ПРЕВЕНЦИЯ НА УСЛОЖНЕНИЯТА

Ако сте диагностицирана с тромбофилия е възможно да Ви бъде назначен препарат, който да предотврати образуването на кръвни съсиреци – антикоагулант или антиагрегант. Освен това е възможно да Ви се препоръчат по-чести ултразвукови изследвания за наблюдение на здравето на плода и плацентата.

Дори и да имате съмнения, че страдате от тромбофилия, не приемайте подобни лекарствени средства без да са назначени от лекар! Най-важното в случая е да обсъдите плановете си за бременност с Вашия акушер-гинеколог,  за да получите подходящо лечение, което ще намали риска от потенциални усложнения.

ПОВТАРЯЩА СЕ НЕУСПЕШНА ИМПЛАНТАЦИЯ И ИН ВИТРО: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?

Стволовите клетки притежават уникалната възможност да се превръщат във всяка една клетка от човешкото тяло.

Смята се, че началото на изучаването на стволовите клетки е било през 60-те години на XX век след изследвания на канадските учени Ърнест Маккълок и Джеймс Тил. Пъпната връв съдържа два вида стволови клетки: хемопоетични, намиращи се в кръвта на пъпната връв, и мезенхимни – намиращи се в тъканта на пъпната връв.

ЗА КАКВО МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ СТВОЛОВИТЕ КЛЕТКИ?

С напредването на медицината постоянно се откриват нови приложения на стволовите клетки. Те се утвърдени за лечение на близо 100 тежки заболявания, включително болести на кръвта, онкологични, метаболитни, автоимунни и др. болести. Текат проучвания за употребата на стволови клетки за възстановяване на сърцето след инфаркт. Стволовите клетки се използват и за възстановяване на увредени меки тъкани.

ОПАСНО ЛИ Е ВЗЕМАНЕТО НА СТВОЛОВИ КЛЕТКИ?

Стволовите клетки се вземат от пъпната връв на бебето след раждане. Процесът е безболезнен и безопасен както за майката, така и за бебето. Обикновено се взема както кръв, така и част от самата пъпна връв веднага след нейното прерязване. Процедурата може да се извърши както от екипа, при който се е провело раждането, така и от лице на избраната от Вас тъканна банка.

КОЛКО ВРЕМЕ СЕ СЪХРАНЯВАТ СТВОЛОВИТЕ КЛЕТКИ?

Стволовите клетки се съхраняват за период от 20 години. След изтичането му, договорът със съответната банка може да се поднови от вече порасналото дете.

КОЛКО СТРУВА СЪХРАНЕНИЕТО НА СТВОЛОВИ КЛЕТКИ?

Цялата процедура по извършването на необходимите изследвания, вземането на стволови клетки, тяхната обработка и съхранение за срок от 20 години струва около 5000лв. Повечето тъканни банки предлагат различни схеми за разсрочено плащане.

Съществува вариант за дарение на стволови клетки към Националната публична донорна банка на стволови клетки от пъпна връв, което е безплатно. Разликата с частните тъканни банки е, че в публичната тъканна банка запазеният биологичен материал се предоставя на хората, които имат нужда от него, независимо дали те са дарители, донори или нуждаещи се.

СЪВЕТИ И ОСНОВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА СПОКОЙНА БРЕМЕННОСТ

Това е състояние , при което имунната система атакува щитовидната жлеза , която отделя хормоните трийод тиронин (Т3) и тироксин (Т4). Поради структурните и функционални нарушения, които претърпява,  с времето щитовидната жлеза започва да отделя по-малки количества Т3 и Т4. Медицинският термин за това състояние е „хипотиреоидизъм“  („хипо“ – под, нисък, „тиреоид“ – щитовидна). Основната функция на двата хормона е да регулират базовия метаболизъм, пулса и телесната температура. Когато нивата на Т3 и Т4 са ниски, метаболизмът и пулсът се забавят и телесната температура се понижава. Това води и до редица други симптоми като запек, усещане за умора и напълняване.

ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ С ТИРЕОИДИТ НА ХАШИМОТО

Както вече сме споменали и в други статии, наднорменото тегло само по себе си прави забременяването по-трудно, поради хормоналния дисбаланс, които причинява. Увеличеното количество мастна тъкан е свързано с покачване на нивата на естрогените (женските полови хормони). Често това е съпътствано и с инсулинова резистентност (клетките не реагират на инсулина), което от своя страна води до повишени нива на инсулина и андрогените (мъжките полови хормони) . Всички тези фактори се отразяват негативно на овулацията. Тя може да стане нередовна или съвсем да спре, което прави забременяването по-трудно.

При жените с Хашимото, дори при липса на наднормено тегло, е налице хормонален дисбаланс, свързан с понижените нива на Т3 и Т4. Той сам по себе си може да доведе до нарушения в овулацията и трудно забременяване.

Дори след постигане на бременност при жени с Хашимото, хормоналните нива трябва да се изследват много по-често отколкото при жени без заболяването. Следенето на бременността отблизо и добрият мениджмънт на автоимунното състояние са задължителни условия за успешното протичане на бременността.

Дори всичко това да ви звучи стряскащо, не забравяйте, че съвременната медицина предлага много добър мениджмънт на тиреоидитът на Хашимото. Най-важно е ранното диагностициране! През февруари 2018 известната Американска манекенка Джиджи Хадид публикува в социалните мрежи, че е диагностицирана с автоимунното заболяване. Това обаче изглежда не и е попречило да стане петият най-високо платен модел през 2017, с 9.5 милиона долара изкарани през годината.

За постигане на успешна бременност при някои двойки се налага използването на донорски яйцеклетки. Към това се преминава само след направа на необходимите изследвания и изричната препоръка на вашия акушер-гинеколог, специалист по лечение на безплодие. Алтернативата на донорската програма е замразяването на собствени такива на по-ранен етап от живота.

ЗА КОГО Е ПОДХОДЯЩА ДОНОРСКАТА ПРОГРАМА?

Основната група пациентки, които имат нужда от донорски яйцеклетки са тези, които не реагират достатъчно добре на хормонална стимулация (така наречените low responders), поради тяхната възраст или недостатъчен яйчников резерв, и които не са замразили свои яйцеклетки на по-ранен етап от живота си.

КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОНОР НА ЯЙЦЕКЛЕТКИ?

Според Наредба 28 за Дейностите по Асистирана Репродукция донорството на яйцеклетки “може да бъде от анонимни дарители или от родствени дарители (сестра, братовчедка)” И в двата случая донорът трябва да отговаря на строго определени условия: възраст, да има поне 1 живородено дете, да има отрицателни резултати от изследвания за HIV, хепатит В и С и сифилис.

КОГА  Е ПОДХОДЯЩО ДА ЗАМРАЗЯ ЯЙЦЕКЛЕТКИТЕ СИ?

Причините една жена да обмисли замразяване на собствени яйцеклетки са разнообразни. Вашият акушер-гинеколог би Ви препоръчал замразяване на яйцеклетки, ако при Вас има риск от преждевременно изчерпан яйчников резерв или имате фамилна анамнеза за преждевременна менопауза. Ако Ви предстои химио- или лъчетерапия, замразяването също би  било подходящо за Вас, понеже тези методи на лечение могат да увредят яйчниковата функция.

МОГА ЛИ ДА ЗАМРАЗЯ ЯЙЦЕКЛЕТКИ БЕЗ МЕДИЦИНСКИ ИНДИКАЦИИ?

Съществува и така нареченото „замразяване по социални причини“, което става все по-популярно. То е подходящо за жени, които биха желали да отложат майчинството за по-късен етап поради кариерно развитие, обучение, липса на партньор и т.н. Известно е, че с напредването на възрастта не само количеството, но и качеството на яйцеклетките намалява, което се отразява на фертилитета, но и на  успеваемостта на асистираната репродукция.  Яйцеклетките остават на възрастта, на която са били замразени, което дава голяма свобода на жената да избере най-правилния момент да стане майка.

КАК МОГА ДА ПРОВЕРЯ КАЧЕСТВОТО НА ЯЙЦЕКЛЕТКИТЕ СИ? (newlifeclinic.bg)

7 най-често задавани въпроса за Донорската Програма за Яйцеклетки на Ню Лайф.

Замразяване на яйцеклетки

Сурогатството или заместващо майчинство е метод, при който една жена износва бременност вместо друга и след раждането на детето го преотстъпва на биологичните му родители.

То представлява подходяща алтернатива за двойки, при които асистираните репродуктивни техники не са довели до желаната бременност, износването на дете би било твърде рисково или се касае за хомосексуална двойка.

ПОКАЗАНИЯ ЗА СУРОГАТСТВО

От медицинска гледна точка, състоянията, при които сурогатното майчинство би било уместно включват:

1. Липса на матка или тежки аномалии на репродуктивната система
2. Многократни неуспешни ин витро фертилизации
3. Тежка форма на антифосфолипиден синдром, лупус или тромбофилия
4. Напреднал стадий на хронично бъбречно заболяване
5. Необходимост от животоспасяващо лечение, което е контраиндицирано по време на бременност – например при онкологични заболявания

ВИДОВЕ СУРОГАТНО МАЙЧИНСТВО

В зависимост от генетичната връзка между сурогатната майка и детето, съществуват 2 вида заместващо майчинство:

1. Традиционно – в този случай яйцеклетката, която ще бъде оплодена принадлежи на сурогатната майка и съответно детето ще носи нейните гени
2. Гестационно – използват се гамети от бъдещите родители или донорски яйцеклетки/сперматозоиди. Във втория вариант детето ще бъде генетично свързано само с единия от бъдещите родители.

Освен това сурогатното майчинство може да бъде:

1. Алтруистично – сурогатната майка не получава заплащане за услугата. Покриват се единствено разходи, свързани с медицински прегледи.
2. Комерсиално – сурогатната майка получава заплащане извън медицинските разходи.

СУРОГАТНОТО МАЙЧИНСТВО ПО СВЕТА

Законите относно сурогатното майчинство значително се различават в отделните държави. Отделно, условията за ползването на такова също не са еднакви по света.

В повечето европейски държави като Франция, Австрия, Германия, Италия и др. сурогатството е забранено със закон. В някои страни като Белгия, Великобритания и Нидерландия то е разрешено, но само когато се извършва алтруистично, тоест без допълнително заплащане.

Украйна, Русия и Грузия са сред страните с най-либерални закони относно сурогатството. Там е разрешено дори комерсиалното сурогатство и съществтуват многобройни агенции, които го предлагат. Това е и причината за т.нар. „репродуктивен туризъм“ към тези държави.

СУРОГАТНОТО МАЙЧИНСТВО В БЪЛГАРИЯ

Към момента сурогатството в България не е позволено и не се прилага като възможна алтернатива при двойки с репродуктивни проблеми. Жената, родила детето, се счита за негова майка. През 2010г е направен опит за  проектозакон, целящ да узакони сурогатството у нас. Според него единствено алтруистичното сурогатство би било разрешено и то само за двойки със сключен граждански брак. Засега обаче тази опция остава невъзможна в нашата страна и на двойките, желаещи да станат родители по този начин, се налага да пътуват в чужбина.

КАКВО ПРИЧИНЯВА ИНФЕРТИЛИТЕТ ПРИ ЖЕНИТЕ?

ПОВТАРЯЩА СЕ НЕУСПЕШНА ИМПЛАНТАЦИЯ И ИН ВИТРО: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?

НЕУСПЕШНА ИМПЛАНТАЦИЯ – НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ?

Успехът при ин витро фертилизацията зависи от определен брой фактори. Това означава, че често се налага да бъдат извършени няколко цикъла, докато се постигне желаната бременност. Не е тайна, че процесът често е дълъг и свързан с множество емоции.

Въпреки че няма официална дефиниция за повтарящ се имплантационен неуспех (Recurrent implantation failure, RIF), обикновено се приема, че за такъв става въпрос, когато след поне 3 трансфера на здрави ембриони не се е осъществила бременност.

Причините за този сериозен проблем могат да бъдат както от страна на жената, така от страна на ембриона. В тази статия ще Ви представим част от най-често срещаните фактори, допринасящи за повтарящите се неуспешни имплантации.

ВЪЗРАСТ НА МАЙКАТА

Проучвания сочат, че ин витро фертилизацията е най-успешна при жени до 35-годишна възраст. С напредването на възрастта зачестяват случаите на анеуплоидии (анормален брой хромозоми) в получените ембриони, което води до по-голям брой неуспешни имплантации. Интересен факт е, че подобна разлика в успеваемостта на инвитрото се наблюдава в далеч по-малка степен, когато са били използвани донорски яйцеклетки, което подкрепя тезата, че възрастта на майката се отразява на качеството на яйцеклетките.

НАРУШЕНИЯ В АНАТОМИЯТА НА МАТКАТА

Различни състояния като миома, хидросалпингс или вродени аномалии на матката могат да попречат на имплантацията. Обикновено те се уточняват още преди да е започнал ин витро цикълът. По преценка на лекуващия Ви акушер-гинеколог е възможно да Ви бъде предложено хирургично лечение.

ИМУНОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ

Когато повтарящите се неуспехи на имплантацията не могат да бъдат обяснени с друга причина, следващата стъпка е назначаването на имунологични изследвания. Сред най-честите имунологични причина за неуспешна имплантация са:

1.Завишени стойности на някои антитела – антифосфолипидни, антикардиолипинови, анти-β2 гликопротеин-I антитела, както и  лупусен антикоагулант, характерни за т.нар. антифосфолипиден синдром, са свързани с повтарящи се имплантационни неуспехи.

2.Някои особености на имунната система на жената – дисбаланс между Th1 и Th2 клетки, както и абнормно повишена активност на маточните NK клетки.

НАЛИЧИЕ НА РЕЦЕПТИВЕН ЕНДОМЕТРИУМ

Ендометриумът (маточната лигавица) претърпява значителни изменения в морфологията си по време на менструалния цикъл, без които не би могла да се осъществи бременност. Под действието на естрогените и прогестерона, дебелината на ендометриума нараства до около 8мм. Освен това съществува период, наречен “имплантационен прозорец”, около 19-21 ден, когато матката  е възприемчива към ембриона и може да настъпи имплантация. При известен процент от жените, този период на възприемчивост на матката е изместен спрямо нормалния, което води до репродуктивни неуспехи.

Повтарящата се неуспешна имплантация при ин витро е комплексен проблем. Разнообразните причини, които могат да доведат до нея, обуславят наличието на различни методи за лечение.

https://newlifeclinic.bg/2021/02/15/nk-%d0%ba%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%ba%d0%b8/

https://newlifeclinic.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d0%bf%d0%bb%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%b5/

https://newlifeclinic.bg/2022/06/13/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b8%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%b5%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%b6%d0%b5%d0%bd/