• Български
  • English
  • Deutsch
  • Русский
   032 693 693
БЕЗПЛАТЕН ТЕЛ.: 0 800 13 006
д-р Д. Петрова

И НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ ВЪЗПРЕПЯТСТВА ЗАБРЕМЕНЯВАНЕТО

Специално за читателите на в. „Доктор“ д-р Петрова обясни факторите за постигане на успешна бременност.

Д-р Петрова, кога една двойка трябва да потърси помощ при специалист по репродуктивна медицина?

Когато една двойка има редовни полови контакти без предпазни средства и жената е млада (до 36-годишна възраст), но не настъпи спонтанна бременност в рамките на година и половина, тогава двойката трябва да посети без допълнително забавяне специалист по репродуктивна медицина.

Когато жената е над 36 години без бременности до момента или по-млада от тази възраст с предшестваща бременност в опити за второ дете, като в рамките на тези шест месеца не настъпи бременност, също трябва да посети специалист по репродуктивна медицина. Уточнявам, че една консултация не означава при всички случаи да се пристъпи към инвитро процедура. Първо ще бъдат назначени необходими диагностични изследвания на двойката и едва тогава ще се преценят шансовете за спонтанно забременяване или нуждата от асистирана репродукция.

Предполагам, че на този преглед не отива само жената?

Да, добре е да са двамата. Но предвид ангажираността на хората, често дамите пристигат сами на консултацията. Разбира се, носят цялата медицинска документация от предварителните прегледи и изследвания, включително и спермограми на мъжа. В повечето случаи обаче пристигат и двамата, защото двамата ще правят бебе.

Има и хора, които на този етап не искат дете, но желаят да са отговорни и да знаят състоянието на детеродните си възможности. В тези случаи препоръчваме жената да си направи на трети ден от мензиса изследване на полови, щитовидни хормони, както и най-важният – антимюлеров хормон, по които се определя яйчниковият резерв. Първата препоръка към мъжа е да си направи спермограма. Изискванията преди самото изследване са от 3 до 5 дни полово въздържание, без прием на алкохол през тези дни и без прием на антибиотици в последния месец. Тези първични изследвания могат да ни дадат насока в повечето случаи защо не настъпва бременност.

Съветвате ли двойките да променят нещо в начина си на живот, което пречи на забременяването?

В разговор с двойката се установява кои са факторите, свързани с начина на живот, които възпрепятстват забременяването. Прави ми впечатление, че след полови контакти много често младите жени отиват веднага в банята да се измият. А всъщност трябва да полежат известен период от време.

На фертилитета се отразява неблагоприятно и прекомерната употреба на въглехидрати и свързаното с този начин на хранене затлъстяване. Реално много голям процент от младите българи са с този проблем. Други фактори в тази категория са употребата на алкохол, тютюнопушенето и наркотични вещества.

Пречат ли на забременяването драстичните диети, на които се подлагат повечето жени?

В България винаги е модерно да следваш диета, но не и да се научиш да се храниш правилно. Много е важно, ние, лекарите, да обясним на жената, че не е добре да гладува две седмици преди лятната почивка, за да изглежда добре по бански. А трябва да се научи да се храни пълноценно. Най-важното хранене е закуската, защото сутрин при всеки се повишава инсулина, което води до хипоглекимия на мозъка. Българката обаче е свикнала да гладува или да яде само салати, за да отслабне. При такова хранене стомахът се пълни с вода и минерали, но мозъкът гладува. Храненето трябва да е достатъчно разнообразно и балансирано, че мозъкът да не прави големи маржове между хипергликемия и хипогликемия, а да поддържа едно гликемично плато, което ще регулира и апетита през деня. Ако жените се научат да ядат често, но по малко, например четири пъти на ден, това гарантира добро здраве и хубава фигура.

Изследвате ли дефицити на витамини и минерали при двойките?
Задължително. При една консултация, освен изследвания на половите хормони, спермограма и снимка на фалопиевите тръби, се изследват нивата на витамин Д3 и витамин В12. Те са изключително важни витамини не само за забременяването, но и за правилното развитие на плода през първите три месеца. В моята клинична практика съм установила, че жените масово страдат от дефицити на полезни микронутриенти, защото не ядат пълноценно. Има храни, с които могат да се поддържат нормални нива на витамини и минерали, без да се пият добавки. Но ако ядат само банички и боза или гладуват, те се чувстват заситени, но не са се нахранили пълноценно. Много добре би било да се научат да ядат сутрин бавен въглехидрат. Няма нищо лошо, в традицията на българската култура, на обяд да се ядат пълнени чушки или сарми, в които има ориз, тоест въглехидрати. За следобедна закуска е добре да се изяде един плод или няколко сурови бадема. А за вечеря да се наблегне на лек протеин – риба или някакво месо със салата. Ако се яде само салата, няма нищо лошо в нея да се сложат две варени яйца и маслини. Те ще осигурят пълноценност и балансираност на вечерята.

Прави ми впечатление, че у нас хората не пият необходимото количество вода. Ние имаме нужда от течности, предвид географските ширини в които живеем, защото голям процент от клетката е вода.

Кога трябва да се пристъпи към асистирана репродукция?
Ако жената има двустранна непроходимост на тръбите, единственият й начин да забременее е инвитро процедура.

Ако при жената всичко е наред – проходимост на тръби, хормонален статус, както и спермограмата на мъжа е добра, при това и двамата са млади хора, тогава се започва с инсеминация. По протокол се правят до четири. Ако и тогава не се постигне бременност, случаят на стерилитет се води с неизяснен фактор и се преминава към инвитро процедура.

Третият вариант е, когато при жената всичко е наред, докато при мъжа два от четирите показателя на спермограмата са намалени. В случая имаме мъжки фактор за стерилитет и тогава отново се преминава към инвитро процедура.

Какво представлява една инвитро процедура в днешно време?

Жената преминава през хормонална стимулация с инжекции за около 12 дни. Това са хормони, нормални за човешкото тяло, които организмът така или иначе произвежда. След което се извършва пункция на фоликулите под пълна венозна анестезия и ехографски контрол. Добре е при пункцията да се извадят повече от четири яйцеклетки. Фоликуларната течност се дава на ембриолозите, където те търсят кумулусни комплекси . Мъжът отделя материал в чашка, който бива обработен от ембриолозите. Избират се най-жизнеспособните сперматозоиди и се пристъпва към оплождане на яйцеклетките под микроскоп, при голямо увеличение на оптиката. Инжектираните яйцеклетки се поставят в инкубатор за няколко дни. Между третия и петия ден от пункцията успешно оплодената и деляща се яйцеклетка (ембрион) се поставя в маточната кухина на жената. Това наричаме ембриотрансфер, който представлява неболезнена манипулация. Последният и най-труден етап е изчакването от 12 – 14 дни за кръвен тест и съответно дали се е постигнала бременност.

Хората трябва да разберат, че човешкият организъм е едно цяло и че всяка система и функция е от значение за постигане на бременност. От значение е дали има или не дефицит на витамини, генетиката на жената и мъжа, гинекологичният статус. Също така имунологичният статус, как функционира метаболизма, какво е количеството мазнини в тялото. Като се има предвид всичко това и се направи правилната подготовка, може да очакваме успех от инвитро процедурата. Самата процедура няма да разреши проблема, ако бъдещите родители не са подготвили телата си. Човешкият организъм е прекрасна машина, която работи безотказно и доколкото дълго ни е писано, когато сме се погрижили за нейното здраве.

КАКВО Е ЛУФ СИНДРОМ?

КАКВО Е ЛУФ СИНДРОМ?

ЛУФ синдромът (luteinised unruptured follicle syndrome), или синдром на лутеинизиран неспукан фоликул, е сравнително рядко срещано състояние, което може значително да повлияе на женската плодовитост. Въпреки по-малко известния си статус, той играе решаваща роля в някои случаи на необяснимо безплодие, което прави разбирането му жизненоважно за тези, които желаят да заченат.

Около средата на менструалния цикъл настъпва овулацията – процесът на освобождаването на зрялата яйцеклетка от нейния фоликул.  Този зрял фоликул, известен като Граафов фоликул, се разкъсва, за да освободи яйцеклетката, която след това може да бъде оплодена. При ЛУФ синдрома фоликулът претърпява лутеинизация, което означава, че започва да произвежда прогестерон, сякаш е настъпила овулация. Фоликулът обаче не се разкъсва и яйцеклетката остава вътре. По този начин овулацията е неефективна въпреки хормоналните признаци, които показват, че е настъпила.

ПРИЧИНИ И РИСКОВИ ФАКТОРИ

Точните причини за ЛУФ синдрома не са напълно изяснени. Въпреки това се смята, че няколко фактора допринасят за появата му:

  • Някои лекарства, особено тези, използвани при лечение на безплодие, могат да увеличат риска от LUF синдром.
  • Състояния като ендометриоза и синдром на поликистозни яйчници (PCOS) са свързани с по-висок риск от развитие на LUF.
  • Психологическият стрес може да повлияе на хормоналния баланс и да допринесе за синдрома.

СИМПТОМИ И ДИАГНОЗА

ЛУФ синдромът често остава недиагностициран, тъй като не представя специфични симптоми, различими от други проблеми с плодовитостта. Жените с ЛУФ обикновено имат редовен менструален цикъл и показват признаци на овулация при хормонални тестове (вкл. домашни тестове). Ключовата разлика обаче е в отсъствието на яйцеклетка във фалопиевата тръба по време на предполагаемата овулация.

Диагнозата на ЛУФ синдрома може да бъде предизвикателство. Обикновено включва комбинация от ултразвуково наблюдение на яйчниците и кръвни изследвания за проверка на хормоналните нива. Повод за съмнение е задържането на високи нива на ФСХ след овулация.  Ултразвукът се използва за проследяване на развитието на фоликула и за установяване дали фоликулът се е спукал. Понякога лапароскопията, минимално инвазивна хирургична процедура, се използва за по-категорична диагноза, особено в случаите, когато други диагностични методи не дават ясни отговори.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението на LUF синдрома може да бъде сложно и варира в зависимост от индивидуалните обстоятелства. Един често срещан подход включва използването на лекарства, които стимулират овулацията, като кломифен цитрат или гонадотропини. Тези лекарства имат за цел да стимулират освобождаването на яйцеклетката от фоликула. В някои случаи се прилага инжекция (trigger shot) с човешки хорионгонадотропин (hCG), за да се ускори окончателното узряване и разкъсване на фоликула.

За жени, които не се повлияват от лекарства, може да се препоръчат асистирани репродуктивни технологии (ART), като ин витро оплождане (IVF). IVF заобикаля необходимостта от разкъсване на фоликул чрез извличане на яйцеклетката директно от яйчника.

Синдромът на LUF, въпреки че не е широко известен, е важен фактор в някои случаи на безплодие. Ранната диагностика и подходящата намеса могат да подобрят шансовете за зачеване, предлагайки надежда на много жени, борещи се с безплодие. С нарастването на осведомеността нараства и потенциалът за по-добри резултати за тези, които се борят с това състояние.

жена, която държи в ръцете си ембрион

ИМПЛАНТАЦИОНЕН ПРОЗОРЕЦ: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Концепцията за „имплантационен прозорец“ е ключова в репродуктивната медицина и лечението на инфертилитета. Този период се отнася до оптималната времева рамка в рамките на менструалния цикъл, когато ендометриумът (лигавицата на матката) е възприемчив към ембриона, което позволява успешно имплантиране и последваща бременност.

Разбирането му е от съществено значение за жените, които се опитват да забременеят, както и за медицинските специалисти, които се занимават с асистирана репродукция

В КОЙ МОМЕНТ ЗАПОЧВА ИМПЛАНТАЦИОННИЯТ ПРОЗОРЕЦ?

Имплантационният прозорец обикновено настъпва между 19-ия и 21-ия ден от един 28-дневен менструален цикъл. Овулацията обикновено настъпва около 14-ия ден и оплодената яйцеклетка (вече бластоцист) преминава през фалопиевата тръба към матката през следващите 5 до 6 дни. За да бъде имплантацията успешна, ендометриумът трябва да бъде в възприемчиво състояние, когато бластоцистът го достигне.

БИОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ

Трансформацията на ендометриума в рецептивно състояние се ръководи от хормонални сигнали, предимно естроген и прогестерон. След овулация, жълтото тяло (остатъкът от фоликула на яйчника) отделя прогестерон, който предизвиква серия от промени в лигавицата на ендометриума. Тези промени включват повишен кръвен поток, секреция на хранителни вещества и модификации в клетъчната структура, наричани колективно ендометриална възприемчивост. Специфични биомаркери, като експресията на протеини като интегрини и муцини, сигнализират, че ендометриумът е подготвен да взаимодейства с ембриона.

КЛИНИЧНО ЗНАЧЕНИЕ

Имплантационният прозорец е от ключово значение за асистираните репродуктивни техники. При ин витро процедурите времето за ембриотрансфер е внимателно планирано, за да съвпадне с прозореца за имплантиране на жената. Напредъкът в репродуктивната медицина доведе до разработването на тестове, които оценяват възприемчивостта на ендометриума, като Endometrial Receptivity Array (ERA). Този тест ендометриума, за да определи точното време на имплантационния прозорец, повишавайки шансовете за успешна имплантация и бременност.

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ИМПЛАНТАЦИОННИЯ ПРОЗОРЕЦ

Хормоналните дисбаланси, като тези, наблюдавани при синдром на поликистозни яйчници (PCOS) или дефекти в лутеалната фаза, могат да нарушат възприемчивостта на ендометриума. Освен това състояния като ендометриоза или миома могат да променят маточната среда, което прави имплантирането по-трудно. Факторите на начина на живот, включително стрес, диета и излагане на токсини, също играят роля за здравето и възприемчивостта на ендометриума.

Имплантационният прозорец е критична фаза в пътуването до зачеването, представляваща кратък период, през който ендометриумът е оптимално подготвен да приеме ембриона. Задълбоченото разбиране на този прозорец, съчетано с напредъка в асистираните репродуктивни техники, може значително да подобри резултатите от лечението на инфертилитета.

ПОВТАРЯЩА СЕ НЕУСПЕШНА ИМПЛАНТАЦИЯ И ИН ВИТРО: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?

ВАКСИНИТЕ ПРИ ДЕЦАТА: ЗА ИЛИ ПРОТИВ

ВАКСИНИТЕ ПРИ ДЕЦАТА: ЗА ИЛИ ПРОТИВ

ВАКСИНИТЕ – ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Ваксинацията е едно от най-значимите медицински постижения в човешката история, тя е отговорна за изкореняването или значителното намаляване на разпространението на множество инфекциозни заболявания.

Решението да се ваксинира едно дете е от ключово значение не само за неговото собствено здраве, но и за това на близките му и общността. Въпреки че има аргументи и от двете страни, доказателствата в голяма степен подкрепят ваксинацията като безопасна и важна практика за общественото здраве.

ЗАЩО ДА ВАКСИНИРАМЕ ДЕЦАТА СИ?

На първо място стои защитата на личното здраве. Ваксините предпазват децата от потенциално тежки и животозастрашаващи заболявания като морбили, хепатит, туберкулоза и много други. Тези заболявания, макар и редки в страни с висок процент на ваксиниране, могат да причинят сериозни усложнения, включително увреждане на мозъка и смърт. Ваксинирането на децата гарантира, че те са до голяма степен предпазени срещу тези опасности, като дава спокойствие на родителите.

Ваксинирането на вашето дете също допринася за колективния имунитет, който се получава, когато значителна част от населението e имунизирана срещу дадена болест, като по този начин намалява разпространението й. Това е особено важно за защита на тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради ред причини, като бебета, бременни жени или имунокомпрометирани лица. По този начин груповият имунитет защитава най-уязвимите членове на обществото и може да предотврати епидемии.

Ваксинирането на децата има и значителни икономически ползи. Намалява разходите за здравеопазване, като предотвратява заболявания, които биха изискали скъпи медицински лечения и хоспитализации.  Това също така намалява тежестта върху родителите, които иначе биха отсъствали от работа, за да се грижат за болни деца.

Избягването на развитието на епидемии чрез ваксинация намалява напрежението върху здравната система. Всички си спомняме как по време на Ковид-19 пандемията беше почти невъзможно да се осигури болнично лечение за всички заболели.

ЗАЩО НЯКОИ РОДИТЕЛИ СА ПРОТИВ ВАКСИНАЦИЯТА?

Аргументите срещу ваксинацията до голяма степен се основават на опасения относно личната свобода. Някои родители смятат, че трябва да имат правото да вземат медицински решения за децата си без намесата на здравните институции. Други нямат доверие на фармацевтичните компании или правителствените агенции, вярвайки, че ползите от ваксините са надценени и че потенциалните рискове се омаловажават.

СПРАВЯНЕ С КОЛЕБАНИЯТА ОТНОСНО ВАКСИНИТЕ

Въпреки огромните ползи, колебливостта относно ваксините продължава, подхранвана от дезинформация и опасения относно безопасността на препаратите. Затова съветваме да сте изключително внимателни с подбора на източниците си на информация. Съществуват много онлайн форуми и страници, където се разпространяват “антивакс” теории, които не са подкрепени от никакви научни доказателства.

Ако имате колебания относно дадена ваксина, потърсете съвет от педиатър. Ако се налага поискайте второ и дори трето мнение. Всеки пациент е уникален, понякога наистина съществуват контраиндикации за поставянето на дадена ваксина, но тези случаи са изключително редки и такова решение трябва да бъде взето само съвместно със специалист, който е перфектно запознат със здравословното състояние на детето.

Въпреки че е от съществено значение да се зачитат индивидуалните избори и да се разглеждат опасенията с емпатия, последиците за общественото здраве от неваксинирането  са дълбоки. Отказът от ваксинация застрашава както самото дете, но също така и неговото семейство и обществото, подкопавайки колективния имунитет и потенциално водещо до огнища на предотвратими болести.

ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНА АНЕМИЯ И БРЕМЕННОСТ

ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНАТА АНЕМИЯ И БРЕМЕННОСТ

Желязодефицитната анемия е разпространено състояние в световен мащаб, особено сред жените в детеродна възраст. Когато се съчетае с бременността, последствията стават още по-значителни.

Желязото играе ключова роля в производството на хемоглобин, протеинът в червените кръвни клетки, отговорен за транспорта на кислород в тялото. По време на бременност нуждите от желязо значително се увеличават, за да се подпомогне растежа и развитието на плода. Освен това, по време на бременност се увеличава и вътресъдовият обем, което налага нуждата от производство на повече еритроцити. Когато железните запаси са недостатъчни, този процес се нарушава и това води до желязодефицитна анемия.

ПРИЧИНИ

Няколко фактора допринасят за развитието на желязодефицитна анемия по време на бременност. Те включват недостатъчен хранителен прием на желязо, повишени нужди от желязо поради растящия плод и лошо усвояване на желязо от храната. Жените, които са имали обилно менструално кървене преди бременност са изложени на по-висок риск от развитие на анемия.

СИМПТОМИ

Симптомите на това състояние могат да варират от леки до тежки и могат да включват умора, слабост, бледа кожа, задух, замайване и ускорен пулс. Често тези симптоми се срещат и при здрави бременни. Задачата на Вашият лекар е да прецени дали при Вас може да се касае за анемия, за да се предотвратят възможните усложнения.

Бременните жени с желязодефицитна анемия са изложени на по-висок риск от усложнения като преждевременно раждане (преди 37 г.с.), ниско тегло при раждане и следродилни кръвоизливи.

ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

Пренаталните витамини са рутинно предписвани при бременните и обикновено съдържат достатъчно желязо, за да предотвратят развитието на анемия. Въпреки това не трябва да забравяте консумацията на храни, богати на желязо, като червено месо, пилешко, риба, боб, леща, зеленолистни зеленчуци и обогатени зърнени храни. Усвояването на желязото от растителни източници е по-пълноценно, когато се съчетава с храни, богати на витамин Ц, например цитрусови плодове, домати или чушки.

При по-тежките случаи разнообразното хранене и витамините не са достатъчни. Тогава се предписват допълнително железни препарати под формата на таблетки или интравенозни инфузии.

Редовните профилактични прегледи, както и посещенията на женска консултация предоставят възможност, желязодефицитната анемия да бъде открита и лекувана навреме, което значително може да подобри общото здравословно състояние и да намали риска от усложнения по време на бременност.

Основни правила на хранене, когато се опитвате да забременеете

Д-Р ДОБРИНКА ПЕТРОВА

Д-Р ДОБРИНКА ПЕТРОВА: ДА СБЪДВАШ МЕЧТИ

Добринка Петрова: Да сбъдваш мечти

Инвитро център New Life помага на хората с репродуктивни проблеми да станат родители

Между 15 и 20% от хората в България имат репродуктивни проблеми. Инвитро център New Life помага и на жените, и на мъжете да разберат каква е причината за проблема им, да я лекуват успешно и да станат родители. Управителят на клиниката д-р Добринка Петрова разказва повече за предизвикателството да помогнеш на един живот да се появи.

-Репродуктивната медицина е огромна отговорност. Как Инвитро център New Life отговаря на тези високи изисквания?

-В New Life разбираме, че създаването на нов живот е изключително важен момент за всеки човек. Стремим се към най-високи стандарти в репродуктивната медицина, за да осигурим на нашите пациенти най-добрите възможности за успех.

Клиниката е оборудвана със съвременна технология и има опитен екип от специалисти, които работят с грижа и прецизност. Подходът ни към лечението е персонализиран, с фокус върху индивидуалните нужди на всеки пациент. Нашата цел е да предоставим най-компетентната и емпатична подкрепа, като същевременно поддържаме високи етични стандарти и безопасност на процедурите.

-Професионализмът на лекаря или топ технологиите – кое е най-важното за успешните резултати?

-Успешните резултати от репродуктивната медицина са вълнуваща хармония между професионализма на екипа и високите технологии. В New Life считаме, че двата компонента са взаимно свързани и еднакво важни за успешните резултати.

Екипът има решаваща роля в диагностицирането, планирането и изпълнението на лечебните стратегии. Опитът и специализацията на лекарите и ембриолозите създават основата за индивидуален и персонализиран подход към всеки пациент.

Технологичните иновации и високите технологии предоставят инструменти и възможности, които улесняват точното диагностициране и ефективното лечение. Модерните методи на изкуствено оплождане и молекулярната диагностика подобряват шансовете за успешно оплождане.

Вече 10 години следваме израелската практика като виртуози в съвременната медицина. Ние сме първа и все още единствена клиника в България, която пренесе ноу-хау от Израел и го приложи успешно – видно и по нашите изключително високи резултати в областта на инвитро и лечението на безплодие.

-New Life си партнира с международни експерти по репродуктивна медицина. Разкажете повече за партньорството си с тях?

-Партньорствата ни с международни експерти са важна част от нашата мисия да помагаме на пациентите ни в постигането на техните репродуктивни цели. Партньорските връзки ни позволяват да обменяме опит, да учим от най-добрите практики и да внедряваме последните иновации в областта на репродуктивната медицина. Това сътрудничество не само допълва нашите собствени знания и умения, но и ни позволява да предоставяме на пациентите си най-съвременни и ефективни методи на лечение.

ИЗТОЧНИК:

VAGABOND

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕДИ ИН ВИТРО

Преди започване на ин витро процедура на мъжа и жената се правят серия от изследвания на плодовитостта и общото здравословно състояние. Тези тестове не само гарантират безопасността и ефективността лечението, но също така предоставят ценна представа за потенциални предизвикателства и стратегии за оптимизиране на успеха.

СЕРОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Първият вид изследвания, които се правят, са кръвните изследвания за HIV, хепатит В, хепатит С и сифилис. Това са най- често срещаните сериозни трансмисивни заболявания (предаващи се от човек на човек), поради което директивите за клетки и тъкани на Европейския Съюз, както и Българското законодателство изискват всички ин витро пациенти да се изследват именно за тях. Положителният резултат не винаги налага прекратяване на процедурата. Според Българския закон процедурата може да продължи, ако „лечебното заведение разполага с оборудване и валидирана процедура за обработка и отделно съхранение“ на заразения биологичен материал.

Кръвните изследвания за HIV, хепатит В, хепатит С и сифилис трябва да се направят НЕ по-рано от 3 месеца преди деня на процедурата (яйчниковата фоликулна пункция). Ако са по-стари от три месеца, те вече не важат.

При наличие на рискови фактори (напр. пътуване в държави с повишена заболеваемост от малария, цитомегаловирус и др.) се назначават допълнителни кръвни тестове.

МИКРОБИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Както на жената, така  и на мъжа се прави микробиологично изследване – на вагинален секрет и съответно на еякулат (семенна течност). Изследването показва дали тези секрети съдържат микроорганизми (напр. бактерии, гъбички) и какви видове. Наличието на определени видове налага преминаването на антибиотично/антимикотично лечение преди процедурата. Микробиологичните изследвания и на двамата партньори трябва да се направят НЕ ПО-РАНО от 30 дни преди пункцията.

ХОРМОНИ

Хормоналните тестове са абсолютно задължителни при оценката на фертилитета и определянето на следващите стъпки от лечението Ви. Те включват:

  • Фоликулостимулиращ хормон (FSH), лутеинизиращ хормон (LH), естрадиол (E2) – изследват се на 3-5 ден от менструалния цикъл.
  • Антимюлеров хормон – дава важна информация за яйчниковия резерв.
  • Пролактин (PRL). Изследва се 4 часа след ставане от сън. 2-3 дни преди изследването не трябва да има полови контакти и стимулация на гърдите, защото това може да доведе до фалшиво положителни резултати. Стресът и някои медикаменти също влияят на резултатите.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

В зависимост от Вашата анамнеза ще Ви бъдат препоръчани допълнителни изследвания, сред които:

  • Изследване на функцията на щитовидната жлеза (TSH, fT3, fT4, TAT, MAT);
  • Орален глюкозо-толерантен тест. Неговата цел е ранно откриване на инсулинова резистентност и диабет. Ако вече сте диагностицирана с някое от тези заболявания е необходимо те да бъдат добре контролирани преди започването на ин витро.
  • Изследване за антифосфолипиден синдром;
  • Генетични изследвания при повишен риск;
  • Витамин B12.

ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ МЪЖА

Първото изследване, което ще Ви бъде назначено е спермограмата. Тя е абсолютно задължителна, защото чрез нея се диагностицира или отхвърля мъжкият фактор за инфертилитет. Специалистът по репродуктивна медицина може да Ви назначи и допълнителни изследвания – например на тестостерон.

За получаване на максимално точни резултати винаги спазвайте стриктно необходимата подготовка преди вземане на материал за изследване и не се притеснявайте да помолите акушер-гинеколога си за разяснения.

АНТИМЮЛЕРОВ ХОРМОН

КОХ МЕДИКАМЕНТ ИНВИТРО

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ КОХ И ЯЙЧНИКОВИЯ РЕЗЕРВ

Контролираната овариална хиперстимулация (КОХ) включва прилагане на екзогенни хормони за стимулиране на яйчниците да произвеждат множество зрели фоликули едновременно. Освен осигуряването на повече зрели яйцеклетки, другата цел на КОХ е да предотврати преждевременната спонтанна овулация, гарантирайки успешна фоликулна пункция.

КОХ се провежда на базата на утвърдени протоколи. Използваните медикаменти са под формата на таблетки или инжекции, които можете да си поставяте сама. В зависимост от здравословното Ви състояние, яйчниковия резерв, възрастта и множество други фактори ще бъде избран най-подходящият за Вас протокол.

Веднага щом започнете да приемате медикаментите, стимулиращи фертилността, Вашият акушер-гинеколог ще започне да следи растежа и развитието на Вашите фоликули – процедура, наречена фоликулометрия. Това е свързано с чести посещения на клиниката, затова е важно да изберете място, до което имате лесен и удобен транспорт.

ЯЙЧНИКОВ РЕЗЕРВ И КОХ

Яйчниковият резерв е сред най-важните фактори, определящи успеха на ин витро процедурата. Установено е, че контролираната овариална хиперстимулация (КОХ) може да бъде по-малко успешна при жени с намален/изчерпан яйчников резерв поради няколко причини, сред които са:

  1. Намален отговор към стимулацията: Жените с намален яйчников резерв е възможно да реагират по-слабо на приложените лекарства, поради по-малкия брой налични в яйчниците фоликули.
  2. Овариалният резерв е тясно свързан с качеството на яйцеклетката. Жените с намален яйчников резерв може да имат яйцеклетки с по-ниско качество, което може да повлияе на степента на оплождане и развитието на ембриона. Ниското качество на яйцеклетката може да доведе до по-чести неуспехи при имплантация и по-висок риск от спонтанен аборт.
  3. При жените с намален яйчников резерв е възможно по-често да се стигне до прекъсване на стимулацията. Една от причините е незадоволителен отговор към използваните медикаменти. Другата причина е предразположеността към развитие на хиперстимулационен синдром. Въпреки че звучи страшно, до подобно решение се стига изключително рядко и само при наличие на абсолютни индикации.

КАКВИ СА ВАРИАНТИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ?

В наши дни използваните ин витро протоколи са разработени така, че да бъдат успешни в лечението на инфертилитета при жени с разнообразни проблеми. Вашият акушер-гинеколог ще прецени кой протокол е най-подходящ за Вас в зависимост от индивидуалните Ви особености.

В случаите на изчерпан или намален яйчников резерв като алтернатива може да Ви бъде предложено използването на донорски яйцеклетки или ембриони. Така се заобикалят ограниченията, свързани яйчниковия резерв, и могат значително да се подобрят шансовете за постигане на успешна бременност чрез ин витро.

Яйчниковият резерв играе решаваща роля при прогнозирането на резултатите при ин витро оплождането. Той влияе върху реакцията на организма към овариална стимулация, качеството на произведените яйцеклетки и ембриони и в крайна сметка вероятността за постигане на успешна бременност. Затова специалистите по репродуктивна медицина му обръщат толкова голямо внимание при създаването на план за лечение на двойките с инфертилитет.

ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ИЗЧЕРПАН ЯЙЧНИКОВ РЕЗЕРВ

инсулиновата резистентност изследване

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ, РЕПРОДУКТИВНОТО ЗДРАВЕ И БРЕМЕННОСТТА

Инсулиновата резистентност (ИР), състояние, при което клетките на тялото стават по-малко чувствителни към хормона инсулин, играе решаваща роля в различни аспекти на здравето, включително репродуктивното здраве. Това метаболитно нарушение все повече се свързва с трудности при постигане и поддържане на здравословна бременност.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОВУЛАЦИЯТА

Повишените нива на инсулин стимулират яйчниците да произвеждат излишни андрогени и естроген (мъжки и женски полови хормони), които потискат овулацията. Най-характерното за хроничната ановулация е нередовната или дори липсваща с месеци менструация. Това е алармиращ симптом, за който трябва да уведомите гинеколога си.

СИНДРОМ НА ПОЛИКИСТОЗНИТЕ ЯЙЧНИЦИ

Инсулиновата резистентност и последващите хормонални смущения са тясно свързани със синдрома на поликистозните яйчници (PCOS). Това е едно комплексно състояние, което се представя с редица симптоми, които включват:

  • повишени нива на андрогени
  • нарушен глюкозен толеранс
  • наднормено тегло
  • множество кисти в яйчниците
  • нередовна менструация
  • кожни прояви: повишено окосмяване (хирзутизъм), акне, хиперпигментации
  • психологични прояви: депресия, тревожност и др.

Последиците от PCOS не включват само инфертилитет. Синдромът е свързан с повишен риск от развитие на диабет тип 2, както и сърдечни заболявания.

ЗАЩО ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПРЕЧИ НА ЗАБРЕМЕНЯВАНЕТО?

От една страна, инсулиновата резистентност потиска овулацията, а без овулация няма как да настъпи оплождане.

От друга страна, ИР оказва влияние върху ендометриума (маточната лигавица). Проучвания показват, че при жените с ИР се наблюдава намалена възприемчивост на ендометриума към ембриона, което би възпрепятствало имплантацията, съответно постигането на успешна бременност.

Не на последно място, ИР при майката може да бъде рисков фактор за спонтанен аборт и усложнения у плода.

КАК ДА ПОВИША ШАНСОВЕТЕ СИ ЗА ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ?

Докато инсулиновата резистентност може да представлява предизвикателство за фертилитета, добрата новина е, че промените в начина на живот биха помогнали за подобряването на репродуктивното Ви здраве. Те включват:

  1. Подходяща диета. Преминаването към балансирана диета с нисък гликемичен индекс помага за стабилизиране на нивата на кръвната захар. Това означава да консумирате повече плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, нетлъсти меса, риба, млечни продукти, полезни мазнини и др. Стремете се да правите постепенни промени в хранителния си режим, за да могат да се превърнат в начин на живот.
  2. Физическата активност повишава инсулиновата чувствителност. Както аеробните, така и силовите упражнения показват положителен ефект върху репродуктивното здраве. Твърде изтощителните тренировки особено при хора без предишен опит могат да се окажат демотивиращи. Затова започнете с някои малки промени (ежедневни разходки, качване по стълбите).
  3. Осигурявайте си достатъчно време за сън и почивка. Възрастните трябва да спят поне по 7 часа. Хроничното недоспиване е свързано с повишен риск от развитие на инсулинова резистентност.
  4. Консултации със съответните специалисти. Понякога промените в начина на живот не са достатъчни. Затова е необходимо състоянието Ви да бъде проследявано не само от акушер-гинеколог, но и от ендокринолог, който при нужда ще Ви назначи необходимите изследвания и медикаменти.

Инсулиновата резистентност, с нейните последици върху репродуктивното здраве, поставя предизвикателства пред жените, които желаят да заченат. Въпреки това активните промени в начина на живот и навременната медицинска помощ могат значително да подобрят  шансовете Ви за забременяване.

ВЛИЯНИЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ВЪРХУ РЕПРОДУКТИВНОТО ЗДРАВЕ

Инсулинова резистентност и забременяване

ГЕСТАЦИОНЕН ДИАБЕТ

ДВУПЛОДНА БРЕМЕННОСТ

ДВУПЛОДНА БРЕМЕННОСТ И ИНВИТРО-КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?

Ин витро фертилизацията (IVF) е революционна стъпка в репродуктивната медицина, предлагайки надежда на двойки с инфертилитет. Един интригуващ аспект на IVF е връзката му с повишената вероятност от двуплодна бременност. Тъй като търсенето на асистирани репродуктивни техники нараства, разбирането на съображенията около двуплодна бременност в резултат на IVF става от първостепенно значение.

НАКРАТКО ЗА ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРАТА

IVF представлява асистирана репродуктивна техника, при която след хормонална стимулация и яйчникова фоликулна пункция се осъществява оплождане на яйцеклетки извън тялото, като полученият ембрион(и) впоследствие се имплантира в матката. Депозирането на ембрионите в маточната кухина се нарича ембриотрансфер. За извършване на трансфера се избират ембрионите с най-добро качество. Обикновено се трансферират от 1 до 3 ембриона, в зависимост от възрастта на пациентката и нейната анамнеза.

ЗАЩО БЛИЗНАЦИТЕ СА ПО-ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПРИ ИН ВИТРО?

Двуплодната бременност при ин витро обикновено се обяснява с трансфера на няколко ембриона. Доста рядко срещани са еднояйчните близнаци. Трансферът на повече от един ембрион се влияе от различни фактори, включително възрастта на жената, качеството на ембрионите и наличието на предишни неуспешни опити за ин витро.

РИСКОВЕ, СВЪРЗАНИ С ДВУПЛОДНАТА БРЕМЕННОСТ

Въпреки че перспективата за близнаци може да бъде вълнуваща, тя се явява предизвикателство за бъдещите родители и избрания от тях медицински екип.  Двуплодната бременност се счита за рискова поради повишената вероятност от настъпване на усложнения, както при майката, така и при бебетата. Те включват:

  • Настъпване на потенциално животозастрашаващи за майката усложнения като прееклампсия и кръвоизливи. При бременните с близнаци е и повишен рискът от развитие на гестационен диабет.
  • Преждевременно раждане на бебетата (преди 37 гестационна седмица), ниско тегло при раждане. При близнаците по-често се налага едното или и двете бебета да останат за наблюдение и лечение в неонатологично отделение.

Ако очаквате близнаци, това в никакъв случай не означава, че задължително ще имате проблемна бременност. Възможно е обаче да посещавате акушер-гинеколога си за по-чести прегледи и проследяване на състоянието Ви. Ето защо е от особено значение да изберете медицински екип, на който имате доверие.

 

 

BACK